Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Измина доста време преди Сирен, легнала в извивката на тялото на Рене, с ръката му на хълбока й, да може да осъзнае, че това, което току-що се беше случило, не беше единствената й цел. Тя преглътна, дишайки дълбоко, после внезапно подскочи и вдигна глава като че ли се ослушваше.
— Марта — прошепна тя — идва за подноса!
Тя скочи и се спусна към натрупаните дрехи около стола. Награби ги — фуста, сако, корсет, риза, блуза — всичко накуп и тръгна към спалнята.
Рене беше по-бдителен и бърз, отколкото бе очаквала. Той се оказа точно зад нея с обувките и чорапите в ръце. Нямаше да има време да вземе ключа от джоба му, въпреки че го почувства под плата. С отчаяна ругатня на ум, тя захвърли дрехите, после нагласи на лицето си израз на палаво веселие, завъртя се и хвана Рене през кръста. Застанала неподвижно, тя се престори, че слуша. Нямаше нищо, разбира се, и никога не бе имало.
С лек смях тя сви рамене.
— Сигурно съм сгрешила. Но след като вече сме тук и леглото е тук…
В очите му светна смях. Това я смути за миг и тя се почувства разкрита. Той не можеше да знае. Задържа погледа му с отметната глава, докато той бавно се наведе да поеме устните й и се обърна с нея към дебелия дюшек, който чакаше.
Този път беше още по-лесно да се изгуби във водовъртежа на желанието, по-лесно на тялото й да отвърне. И все пак не можа докрай да достигне до онази безпаметност, до същото безгрижно великолепие. Мисълта за сакото и ключа оставаше в някаква тъмно кътче на съзнанието й като напомняне и заплаха. Облекчението беше страстно, когато накрая Рене се отпусна до нея, когато ласките му на насита и благодарност секнаха и тя чу дълбокото му равно дишане.
Усети за кратко неприятно чувство в себе си, обмисляйки действията си през последните няколко часа. Отхвърли го. Някои неща са необходими — да си твърде добър в навиците си понякога е слабост.
Тя чакаше неподвижна, взираше се в тъмнината и броеше бавно минаващите секунди една по една. Когато изтече половин час, тя се отдръпна от Рене. Той не помръдна. Почака малко. Можеше да чуе пулса си, който биеше оглушително в ушите й. Твърдите удари на сърцето разлюляваха лявата й гръд. Тя се насили да диша с ритмични, равномерни движения — навътре, навън, отново и отново.
Сирен се премести по дюшека още няколко инча. Пълнежът му издаваше лек звук като шумолене на клонче. Част от пружината поддаде с тихо скърцане. Тя спря пак.
Мразеше това промъкване, тази нужда от увъртания. Беше чуждо на природата й, противно на всичко, на което беше научена. Презираше обстоятелствата, които я бяха довели до тук, мъжът, който ги беше предизвикал, и себе си на първо място за заплитането на цялата тази верига от събития. Единственото добро, което виждаше в постъпката си, беше, че тя ще сложи край на целия този разрушителен епизод. Трябва, или тя нямаше да може да го понесе.
Сякаш след цяла вечност се повдигна и измъкна крака си, плъзгайки го бавно на пода. Дъските бяха студени под босите й крака, но тя го очакваше и не издаде звук. Изправяйки се, тръгна с изключителна предпазливост да заобиколи леглото, което стоеше на пътя й до стола с натрупаните дрехи. Тя леко го докосна така, че да не се блъсне в него в тъмнината.
— Къде отиваш?
Сирен въздъхна, а нервите играеха под кожата й, когато отвърна:
— Никъде. Спи.
— Търсиш ли нещо?
— Не… — започна тя, осъзнала още, преди да изрече думата, че трябва да даде някакво обяснение. Мислите й препускаха, търсейки достоверно извинение, нещо възможно най-далеч от истината.
— Не, наистина не, изглежда Марта е преместила нощното гърне.
— Тук, от моята страна е.
Не й оставаше нищо друго, освен да се върне. Но след малко пак се изправи.
— Сега пък какво?
— Нощницата — промърмори тя.
— Няма нужда, аз ще те стопля.
Тя беше само на две крачки от стола.
— Аз наистина…
Отзад я хванаха и издърпаха две здрави ръце. Рене се обърна заедно с нея. Пружината подскочи, когато той се отпусна на леглото, после легнал зад гърба й я придърпа в затвора на ръцете си. Обля я топлината на тялото му и мъжкият му аромат. Почувства се безпомощна и гневна. Искаше да се измъкне, да рита и да крещи.
Нищо нямаше да помогне. Тя остана неподвижна, но от усилието потрепери.
— Наистина си изстинала — каза Рене и я прегърна по-силно, придърпвайки завивките по-нагоре, като ги подпъхна под раменете й.
Какво искаше да каже? Подозираше ли я? И неговите ли действия бяха престорени като нейните?
Тази възможност охлади гнева й и я остави загледана мрачно и изплашено в тъмнината.
На другия ден Рене не излезе от къщата. Той остана да работи на масата в салона, изписвайки лист след лист с наклонения си почерк, а лакираната кутия стоеше отворена в краката му. Гледката терзаеше сетивата на Сирен, тя беше крещящо напомняне на събитията от през нощта. Причината Рене да е така съсредоточен в работата си явно нямаше нищо общо с непрекъснато влажното време и тя можеше да се досети, че е свързано с отплаването на кралският кораб на другия ден.