Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
В нея се раздвижи раздразнението:
— Едва ли знам. Да имаш окачен етикет с цената е такава чест. Това ми доставя безмерно удоволствие — маркизата да мисли, че може да ме купи!
— Разбирам. Инатът те е накарал да останеш.
Вероятно имаше известна истина в това, макар че не можеше да знае за другите причини, които я караха да замине. Тя каза с равен глас:
— Какво друго? Освен разбира се — една малка заплаха.
Той се облегна на стола си, като я гледаше, разклащайки виното.
— И това ли е единствената причина?
Нямаше да е в нейна полза, ако му се противопоставя. Освен това в ниския му глас долавяше нещо трептящо, което я улучи в сърцето. Тя се насили да се усмихне:
— Със сигурност не. Харесва ми също готвенето на Марта и твоята способност да избираш вина, заедно с някои други неща.
— Какви например?
— Чакай да видим — каза, смръщвайки чело тя. — Изборът на сака, да не говорим за скъпоценности. Как си пъхаш крака в панталона. Опитността ти, която е в моя полза като поддържана жена.
Той остави чашата до себе си и рязко каза:
— Наистина ли мислиш, че това е всичко, което искам от теб?
— Не беше ли изяснено в договора?
— По дяволите, договора.
— Разбира се. Искаш ли да го промениш?
Тя не знаеше откъде дойде предизвикателството и защо го направи. Нямаше бъдеще за нея и Рене — знаеше това, дори и ако той не го знаеше.
— Искам… — започна той и спря. След миг въздъхна. — Предполагам, че не.
Тя не можеше просто да седи така като дърво и да чака любовният му импулс да създаде обстановката, която й беше нужна. Сирен допи виното си и остави чашата, после стана, отиде до стола на Рене и коленичи в краката му като разпери полата си. Сложи ръце на бедрата му, чувствайки напрежението на мускулите, когато разпери пръсти.
Погледна към него с кафявите си очи със златисти отблясъци:
— Кажи ми, какво искаш?
Рене протегна ръка и проследи синьото на бузата й с пръстите си. Дълбоко в него се раздвижи някакво шесто чувство, което беше развил през последните години. Тя беше решила нещо, искаше нещо от него. Питаше се какво е то. Нямаше значение, би предпочел тя да го получи, отколкото да разруши този миг с въпроси.
— Искам — каза той бавно, — да можехме да започнем всичко отначало. Желая да те бях срещнал във Франция, когато и двамата бяхме невинни, или — в моя случай поне. Тъй като това не може да стане, бих желал да мога да те отведа далеч оттук, в място, където да няма никой друг, освен нас двамата и да не съществува минало.
В гласа му се чувстваше толкова болка. Тази болка изпрати тръпка на лошо предчувствие през нея. После чу отзвука на думите му, почувства значението им и как те се просмукват в съзнанието й, като че ли тя откриваше с тях същия копнеж у себе си да започне наново, да се срещнат на неутрална земя, да се срещнат като мъж и жена! Без подозрения, без разрушаващи съмнения…
— Много добре — каза тя. — Ще бъда това, което искаш. Доячка? Дъщеря на търговец? Продавачка на сладкиши и бонбони? Каква ме искаш?
Гладките контури на устните му се разтегнаха в усмивка:
— Ако беше дъщеря на търговец, нямаше да си тук.
Тя не беше сигурна дали е забелязал деликатното плъзгане на ръцете й към мястото, където се съединяваха краката му.
— Още имаш избор.
— Продавачката на сладки неща, страхувам се, отдавна щеше да е загубила невинността си в някой тъмен ъгъл.
Тя го погледна с ясен поглед:
— Тогава — доячка?
Той посегна към нея, точно когато беше достигнала целта си, вдигна я да седне на скута му, върху твърдата издълженост, която беше предизвикала там.
— Идеята за невинност започва да ми омръзва. Мисля, че мога да те имам такава, каквато си, Сирен, моята сирена, и там, където си.
Играта с името й и достави удоволствие, дори когато виждаше, че вторият й опит за прелъстяване, както и първият, ще успее и тя отметна глава и се засмя с триумфираща радост, примесена с вкус на сълзи. Той наведе глава и притисна лицето си върху нежните извивки на гърдите й, открити от роклята, държейки я здраво, сякаш никога няма намерение да я пусне.
Те се съблякоха един друг с грижлива нежност и тихи, безсловесни звуци на наслада. Голи и копнеещи от обзелата ги възбуда, се отпуснаха от неудобния стол на килимчето пред камината. Отначало Сирен беше нащрек, мислейки за ключа в джоба на Рене, когато дрехата падна на пода с глух звук. После тя престана да съобразява и да планира. Притисна се в Рене, докато двамата се движеха възбудено в блясъка на огъня, оставяйки го да нажежи кръвта им до кипване, безумно и безгрижно, те намериха един в друг успокоение за болката, която се надигаше винаги от своя собствен извор.