Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
— Ще оставя нещата, които имам от теб за заместничката ми, но ти се погрижи да нямам нищо, което да облека, освен това, което си ми дал. Ще върна всичко утре сутринта.
— Не ги искам.
— Нито пък аз.
— Не забравяш ли нещо?
— Какво? О, имаш предвид това, с което ме държиш? Но твоето присъствие в Луизиана е тайно, нали? Сигурна съм, че няма да искаш мадам Вудрьой, и още по-малко губернаторът, да научат за специалните ти връзки с Луи на Франция. Мислиш ли, че моята заплаха превъзхожда твоите?
Той направи крачка след нея с високо изправено тяло.
— А ако кажа, че те обичам и не искам да те загубя?
— Ако? Казваш ли го или не? Нямам нужда от половинчатости. Нито пък има значение. Не вярвам, че обичаш нещо друго, освен положението си, могъществото, престижа. Най-голямата ти грижа в този момент, ако трябва да говорим истината, е вероятно какво да кажеш на маркиза за загубата на един от участниците в театралната вечер. Колко жалко! Но не се безпокоя, ти ще измислиш нещо. Кажи му, че съм предала и двама ви.
Сирен отиде до вратата и я отвори, после решително я хлопна след себе си.
Дъждът беше спрял. Тя усети влажния нощен въздух върху лицето си. Хорът на жабите и други малки нощни същества, който бе замлъкнал през зимата, сега се беше възобновил. Звукът не беше силен, какъвто щеше да стане по-късно, но беше сигурен знак за наближаваща пролет.
Тя извървя пътя до корабчето, който само предишния ден й се беше видял толкова дълъг, а сега сякаш изобщо не й отне време. В прозореца светеше и Гастон излезе да я посрещне на поклащащия се съд, когато тя прекоси мостчето.
Двамата разговаряха дълги часове, после приготвиха два пакета и ги оставиха до вратата. Останалата част от нощта Сирен прекара, легнала в хамака, приспивана от бавното люлеене на корабчето, привързано към кея; почиваше си, но не можа да заспи.
Дневната светлина завари Гастон и Сирен на пирогата, плъзгайки се в мъглата, когато заобикаляха отзад Ню Орлиънс. Те не поеха на север към дивите места, а към Лейк Пончъртрейн. Пиер и Жан не бяха отишли по-далеч от селото на Малкото Краче, което се намираше на север от езерото. Причината за това бяха вълненията сред индианците, каза Гастон, макар че весело й се ухили, изричайки лъжата. Сирен знаеше, че тя е причината и се почувства успокоена.
19.
Приятно беше отново да върши някаква работа, изискваща усилие. Както сковаността, която напускаше мускулите й и те ставаха гъвкави, движеха се свободно, така и парализиращият страх напускаше съзнанието й.
Тя съжаляваше само за някои неща. Не искаше мадам Вудрьой и Туше да си помислят, че се е уплашила. Това беше въпрос на гордост, нещо, на което винаги е държала.
Би желала да можеше да каже довиждане на Арман. Не искаше той да мисли, че го е забравила. Беше й скъп и въпреки че сляпото му увлечение по нея, както можеше да се нарече чувството му, нямаше да продължи, тя не искаше да му причини болка.
През нощта си помисли, че можеше да позволи на Рене да говори по-ясно за предполагаемата си любов към нея. Това нямаше да промени нищо, но щеше да й бъде интересно да чуе, то щеше да удовлетвори поне малко суетата й, несъмнено наранена от начина, по който я беше използвал.
Помисли за това как ги беше измамил всички, преструвайки се, че е изгнаник, отчаяно желаеш да се върне във Франция и да си възвърне благоволението на краля. Колко лесно му бяха повярвали, може би защото повечето от тях изпитваха същото.
Колко ли още от всичко, което беше говорил не беше истина? Каква част от облика му пред обществото представляваше маска — удобна обвивка за истинската му същност?
Шпионин. Не срещу някакъв враг от народа си, а срещу своята собствена класа, хората, които го приемаха в домовете си, в живота си. Не можеше да се отрече, че режимът на Вудрьой е корумпиран, но може би не повече от всеки друг. Губернаторът беше безпристрастен съдия, повече от компетентен държавник с подчертани интереси към управлението на колонии, тъй като беше наблюдавал баща си като губернатор на Нова Франция. Какво беше останалото? Слухове и машинации на алчна за пари съпруга.
Но ако в слуховете имаше истина? Ако положението на Рене не е такова, каквото изглежда? Във Версай можеха да се случат малко неща, които да не бъдат забелязани. Възможно ли беше покушенията върху Рене да имат нещо общо с мисията му?
Греблото на Сирен пропусна един удар. Ако това е вярно, тогава той още е в опасност.
Беше ли наистина? Кралският кораб беше отплувал тази сутрин с пратките в отговор на обвиненията срещу Вудрьой на борда. Рене трябва да беше завършил това, за което е дошъл. Нямаше нужда да бъде нараняван сега.