Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Сирен му го подаде, но после, когато пръстите му го стиснаха, тя го дръпна.
— О, забравих да го подпечатам в бързината. Колко неприятно! Но просто ще го пъхна в другото си писмо, ако обичате. Ще отнеме само миг.
— Другото ви писмо ли?
— И двете са до монахините. Сестра Мери ще го даде на сестра Долорес.
— Писмата, които нося, са от изключителна важност, просто не мога да позволя…
— Но ще го направите, нали? О, моля ви, няма да има друг кораб със седмици… а аз се нуждая от молитвите на добрите сестри.
— Така ли? Льомоние ви е любовник, нали?
Тя се усмихна като от приятен спомен, който очакваше да сподели с него, поне отчасти.
— Да.
— И мосю излиза ли въобще, оставя ли ви сама?
— Понякога. Може би искате да ме посетите, когато той излезе? — Колко далеч можеше да стигне, за да получи това, което иска? Не знаеше. Това беше смущаващо, повече отколкото фактът, че обмисляше тази възможност.
— Много бих искал.
— Колко жалко, че трябва да напуснете Луизиана…
— О, но аз ще се върна.
— Кога? — Усмивка, трябваше да се усмихва, дори когато посягаше към чантата с документите.
— След няколко месеца, по божията воля.
— Да, по божията воля. Животът на моряка е опасен, нали? Такива бури имаше, когато пътувах от Франция. Прекарах цялото време на колене.
— Молехте се, или ви беше лошо?
Тя сви рамене, лъжейки.
— О, и двете! Никога ли не ви е прилошавало?
Тя го слушаше да обяснява какъв добър моряк е и какво прави, за да остане добре дори при най-силните бури, когато тя бръкна в чантата. Не поиска той да я свали от рамото си, а затърси както си висеше, карайки го да вдигне ръка, така че тя да служи за прикритие на това, което правеше. С бързи движения тя затърси за малкото писмо, сгънато на триъгълник и подпечатано. Имаше няколко такива, тя знаеше — беше видяла Рене да ги слага в кутията, въпреки че мислеше, че най-вероятно са адресирани до семейството му. Едва когато откри това, което търсеше, тя ловко извади един от официалните документи и го пъхна под наметалото си, притискайки го с ръка към тялото.
— Ето го — каза тя и извади по-малкото писмо. Внимателно го отвори, така че да не счупи восъчния печат и пъхна вътре малкото си писмо. Върна писмото в чантата и я потупа, преди да се усмихна на моряка:
— Сега мога да бъда спокойна. Благодаря ви от все сърце.
— Бих бил по-удовлетворен, ако беше с целувка — предложи той с надежда в тъмните очи.
— Много добре. — Тя се наведе напред и притисна бързо устни до неговите. През ума й пробяга странно разочарование — това беше просто допир на една уста до друга, нищо повече. Тя почувства ръката му около себе си, почувства, че документът докосва гърдите му. Извърна се с бърз смях и отстъпи няколко крачки.
— Не си отивайте — каза той. — Елате с мен. Зная една таверна, където можем да получим бутилка вино и самостоятелна стая.
— Друг път. Льомоние ме чака! — тя се отдръпна.
— Ще се върна!
— Ще се моля за това — каза тя и наистина го мислеше. Не й се нравеше мисълта, че той може да пострада от действията й. Вероятно липсата на документа няма да се забележи, или поне не, докато той стигне във Франция, а там ще има много други възможности за бъркане в чантата. Тя го хареса, не беше негова вината, че целувката му не й достави удоволствие. Обърна се и закрачи бързо към къщата.
Не спря, докато не стигна градината в задния двор. Нощта беше паднала и във въздуха плуваше нежна като мъгла влага, заплашвайки отново да се превърне в дъжд. От прозореца на кухнята падаше жълтата, трепкаща светлина от фенера. Сирен спря да извади трофея си и погледна бързо нагоре, питайки се дали са забелязали отсъствието й. Можеше за рискува още няколко кратки минути.
Тя счупи печата и разгъна тежката страница. Зачете, обърната към прозореца.
Вратата откъм кухнята рязко се отвори. Сирен вдигна глава и видя Рене, който пристъпи навън, но не направи опит да скрие документа, който държеше. Завладя я безчувственост и странно чувство на неотвратимост, така че съвсем не беше изненадана, че я откриха.
— Вярвам, че го намираш интересно? — каза тихо той.
— Ти си шпионин. — Гласът й беше безизразен.
— Не съвсем. Да влезем да го обсъдим вътре.
Той потегна ръка да вземе документа от нея, после отстъпи, за да мине тя първа. Тя се движеше замаяна през кухнята и по стълбите, едва забелязвайки Марта, която се обърна да ги изгледа. Премина през дневната и отиде в салона, където спря и зачака в средата на стаята. Рене я заобиколи, отиде до писмената маса и остави писмото там.
— Куриерът не е виновен — каза Сирен рязко оживена.
— Знам. Освен, че е прекалено податлив на чара ти.