Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Разговаряха и за други неща, като Арман от време на време вмъкваше по някое възклицание на съчувствие или самообвинение, когато погледът му се спираше на лицето й. Накрая, когато Сирен вече си мислеше, че ще остане при нея до вечеря, той си тръгна, все още съжалявайки, че не е могъл да бъде полезен.
Почти веднага от кухнята се появи Марта — сякаш бе стояла зад вратата, за да чуе, кога ще си тръгне, и започна да събира остатъците от сладкиш и сирене. Жената беше с каничката за шоколад в ръцете си, когато на вратата отново се почука. Вдигайки изразително поглед към Сирен, тя остави каничката, избърса ръцете си в престилката и отиде да отвори.
Човекът, който влезе в салона, беше Туше. Навън явно отново беше заваляло, защото в стаята нахлу свеж хлад и влага, а пелерината му беше мокра. Той свали и шапката си и я подаде на Марта. Човекът на мадам Вудрьой пристъпи към Сирен, която беше седнала на канапето. Той се поклони над ръката й в официален поздрав, но без да я докосне с устни, за което тя му беше благодарна. Погледът му за миг се спря на бузата й, но или не видя там нищо, което да възбуди интереса му, или сметна, че ще е по-учтиво да се преструва, че не е забелязал.
Когато той се приближи самодоволно към нея, на Сирен й хрумна, че може нарочно да е изчакал Арман да си отиде. Тя се почувства неудобно от мисълта, че той се е спотайвал някъде, наблюдавайки къщата, оглеждайки кой идва и си отива. Не би се изненадала от това.
Тя разчиташе на студената вежливост за първите минути от посещението на Туше, поканвайки го да седне и поръча на Марта да донесе отново вино; спомена нещо за влажното време и внушителното забавление, което им беше предложено миналата вечер.
В същото време мозъкът й работеше, подбирайки и отхвърляйки причини, поради които може да е дошъл лакеят на мадам Вудрьой. За нея беше голямо облекчение, когато Туше, след като се огледа, за да се убеди, че Марта си е отишла, мина на темата.
— Въпреки, че оценявам чара ви, мадмоазел, това не е посещение от галантност. Идвам като емисар от една дама при друга.
— От мадам Вудрьой?
— Точно така, от маркиза де Вудрьой.
Наблягането на титлата беше показателно и без съмнение имаше за цел да покаже могъществото и високото положение на жената, от чието име говореше. Това накара Сирен да се стегне. Тя почувства нужда да му се притече на помощ от учтивост, когато той замълча, очевидно объркан. Но не направи нищо. Остави го да се оправя сам.
Туше стисна устни и очите му силно заблестяха.
— Маркизата е… загрижена, загрижена за вас. Тя чувства, че Льомоние може да ви използва. Безпокои се, че може би не осъзнавате какъв рискован път сте поели като сте му станали любовница.
— Трогната съм от загрижеността й — каза Сирен със сянка на ирония.
— Да. Тя няма много време за такива грижи, но като първа дама сериозно изпълнява задълженията си към хората, управлявани от съпруга й.
— Сигурна съм. — Имаше ли във фразата някаква заплаха, намек, че Сирен е във властта на губернатора — и следователно — и на неговата съпруга? Не изглеждаше така, но все пак се таеше нещо в прекалено гладкия тон на Туше.
— От друга страна, мадам маркизата вижда във вас необикновена жена, с интелигентност и интереси, надхвърлящи вятърничавите неща и моментните удоволствия. Затова тя е готова да инвестира в бъдещето ви.
— В моето бъдеще? — повтори Сирен. — Мисля, че не разбирам.
Той й отправи насмешлива усмивка.
— Позволете ми да се изясня. Тя ще ви плати добре, достатъчно, за да живеете, докато се учите като модистка или шивачка, или дори си направите сладкарница или нещо такова, ако сте съгласна да напуснете Луизиана и да заминете за Париж, за да се възползвате от тази възможност. Парите ще ви бъдат платени в деня на отплаването, когато бъдете на борда на кораба. Кралският кораб заминава след седмица.
— Това, това е… невероятно!
— И аз мисля така, но това е предложението на маркизата.
Това, разбира се, беше подкуп — хубавите думи и загрижеността бяха безсмислица. Изглежда, мадам Вудрьой се боеше от това, че мъжът й хареса Сирен. Можеше да се очаква и Бретонови да я последват в Париж и така да елиминира още един проблем. Колко глупаво! Мадам силно преувеличаваше влиянието й.
— Това не може да е сериозно — каза тя.
— Уверявам ви, че мадам маркизата е напълно сериозна, наистина.
— Тя не носи отговорност за мен. Трябва да й отговорите, че съм поласкана, че е отделила толкова много време да мисли за положението ми, но трябва да откажа. Луизиана е моят дом. Нямам желание да го напускам.
Туше се намръщи:
— Тя няма да е доволна да го чуе.