Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Какво биха си помислили за Рене, ако знаеха за подправените банкноти? Те бяха преминали от подозрение към него до силно одобрение. Може би първото им впечатление е било вярното? Трябваше да им обърне повече внимание. Но не, тя беше толкова погълната от мъжа, когото беше спасила.
Още не можеше да повярва на това, което беше открила, не искаше да го вярва. Въпреки всичко беше мислила, че има някакво обяснение за това, което Рене е направил, предавайки Бретонови, някаква причина като лоялност към краля и държавата, или уважение към законите, които надхвърляха задълженията му към тях и към нея. Тя не можеше да допусне, че липсва такава причина.
Дори сега се чудеше дали не греши за парите, дали не бяха истински. Може би те са собственост на някой друг и той не знае, че не са истински?
Не беше толкова глупава да повярва на някоя от тези възможности, колкото и успокоително да беше.
На какво тогава можеше да повярва?
Банкнотите бяха добре изработени в сравнение с повечето, много близки до, а. Тогава вероятно беше да идват от Франция!
Но единствената разумна цел, с която можеха да бъдат донесени банкнотите от Франция, беше да се разпространяват за истински в замяна за стоки и услуги. Нямаше начин да се разбере колко от тях Рене вече е изразходвал по този начин и какви щети е нанесъл на икономиката на колонията. Вероятно беше да е възнамерявал да използва част от тях за търговия, давайки ги на капитан Додсуърт, докато не срещна Туше на брега, когато тя ги видя да разговарят. Без съмнение тогава той беше получил друго предложение.
Въпросът, който представляваше трудност, беше каква е връзката на Рене с разпространените миналата зима банкноти. Като че ли той нямаше пръст в тази работа. И все пак съвпадение ли беше, че той е въвлечен в такава мръсна игра? Възможно ли беше участието му да е причина за покушението на живота му в нощта, когато тя го беше спасила, дори и снощи?
Въпросите изискваха отговор. Много неща, които лично я засягаха зависеха от този отговор, и затова не можеше да го пренебрегне. Но как да научи?
Да попита Рене?
През нея премина тръпка при тази мисъл. За да научи, тя трябваше да признае, че е ровила в нещата му. Не искаше да мисли какво ще каже или направи той, ако разбере за това.
Другото решение беше да намери начин да надникне в лакираната кутия, където той държеше кореспонденцията си и която така ревностно пазеше — тя можеше да е свързана с дейността му в колонията. Беше готова да заложи всичко, което има, или се надяваше да има, за да получи отговора. Проблемът беше, че кутията е заключена и Рене винаги носеше ключа у себе си.
Трябваше да го вземе!
Естествено, нямаше да напусне къщата или Рене, докато не вземе ключа и не намери отговора.
18.
Рене се върна по здрач. През това време тя не само беше имала време да отиде до корабчето, за да донесе игла и конци да зашие отвора в дрехата му, но и да обмисли проблемите си. Ключът, който й трябваше, Рене държеше в джоба си. Доколкото Сирен не беше опитна, трябваше да го накара да се съблече. Според нея имаше три възможности, когато можеше да го направи. Първата — при лягане, втората — когато се къпе и третата — да се съблече, за да се любят. Когато той се къпеше или си лягаше, винаги сгъваше настрани дрехите си и не й оставяше оправдание да ги докосва, а още повече — да рови из тях. Трябваше да измисли нещо.
Вечерята мина спокойно. Рене изглеждаше погълнат, мислите му бяха заети с други неща, но погледът му се спираше на Сирен от време на време, докосвайки белега на бузата й, който тя усещаше като клеймо. Стомахът й беше така свит в очакване на предстоящото, че не можеше да яде, а само ровеше храната с вилицата. Те пиха бордото с табла пълна ядки в салона пред камината. Сирен си спомни за следобедния случай. Тя каза на Рене за посещението на Туше и за предложението, колкото, за да запълни тишината, ако не за друго, макар че беше любопитна какво ще каже той.
— Защо си още тук? — попита Рене, отпивайки от виното.