Изгнание
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изгнание». Краткое содержание книги:
Двама от тези безстрашни герои са Дризт До’Урден и неговата магическа пантера Гуенивар. Скитащ се като изгнаник, напуснал Мензоберанзан — града на своята раса, Дризт се бори за мястото си в безкрайния лабиринт. Преследван от безпощадната си майка и от собствените си кошмари, той ще трябва да направи най-големия избор в своя живот.
„Салваторе… се придържа към най-добрите традиции в жанра и същевременно налага нови стандарти за следващото поколение писатели.“ — списание „Дракон“
Безспорно още се страхуваше. Нима Баенре щеше да й помогне, ако Дризт продължаваше да се изплъзва от ръцете на Закнафейн, ако Зин-карла завършеше с неуспех. Ако това се случеше, с постът й на осма матрона в Управляващия съвет на града щеше да бъде свършено, както и с дома До’Урден.
Ескортът мина покрай дома Фей-Бранш — деветият дом на Мензоберанзан и вероятно най-голямата заплаха за До’Урден. Матрона Халавин Фей-Бранш без съмнение наблюдаваше процесията, минаваща край елмазените й порти; наблюдаваше матроната, която заемаше така желаното осмо място в Управляващия съвет.
Малис погледна към Дайнин и десетте войника на дома До’Урден, вървящи отстрани на летящия магически диск. После се загледа във войската, в двестате войни, носещи открито герба на могъщата фамилия Баенре, които в стегнати редици маршируваха след скромния й антураж.
— Какво ли си мисли сега матрона Халавин Фей-Бранш? — зачуди се Малис и не можа да скрие усмивката си. — Предстоят ни най-величествените победи, очаква ни почит и слава — увери сина си тя.
Дайнин кимна и отвърна на широката усмивка — не искаше по никакъв начин да разваля доброто настроение на избухливата си майка.
Вътрешно, обаче, първият син на До’Урден изпитваше много странни подозрения — войската на матрона Баенре, тези мрачни елфи, които никога не беше срещал, му изглеждаха някак страшно познати. Един от тях дори му бе намигнал.
В съзнанието на Дайнин изникна спомена за магическата свирка, с която Джарлаксъл даде знак на бандата си от балкона на дома До’Урден.
24
Вяра
Дризт и Белвар не трябваше да си припомнят какво означава зеленият блясък, появил се в края на тунела. Заедно те ускориха крачка, за да настигнат и предупредят Трак, който бързаше напред, воден от любопитството си. Клюнестото изчадие вече предвождаше групата — беше станало много опасно, за да върви след тях.
При изненадващата им поява, то се обърна рязко, размаха нокти заплашително и изсъска.
— Печ — прошепна Белвар думата, която използваше, за да припомни на приятеля си предишната му същност. Тримата се бяха отправили към източните тунели, към Мензоберанзан, веднага щом Дризт убеди възрастния свиърфнебъл да помогнат на Трак. Белвар нямаше по-добри идеи и най-накрая се съгласи с плана на мрачния елф — това беше единствената надежда за обречения печ. Бяха тръгнали веднага и се придвижваха възможно най-бързо, но въпреки това двамата приятели се страхуваха, че няма да стигнат навреме. Промяната в Трак беше поразителна, особено след сблъсъка с дуергарите. Клюнестото изчадие почти не говореше и често застрашаваше приятелите си.
— Печ — повтори Белвар и двамата с Дризт се приближиха към неспокойното чудовище.
Трак спря объркан.
— Печ — изръмжа гномът за трети път и удари със своята ръка — чук по стената.
Сякаш бегъл спомен изникна в хаоса от мисли на клюнестото изчадие; то се успокои и отпусна ръце.
Дризт и Белвар надникнаха към пещерата, от която идваше зелената светлина и се спогледаха притеснени. Бяха решили да изпълнят плана си докрай и просто нямаха друг избор.
— Злите корбити живеят в тази пещера — започна тихо мрачният елф, като произнасяше бавно и внимателно всяка дума, за да е сигурен, че Трак ще разбере всичко. — Трябва да преминем бързо от другата страна. Надяваме се този път да избегнем битката, защото нямаме много време. Стъпвай внимателно. Мостчетата са тесни и опасни.
— Т-т-тра — безуспешно запелтечи клюнестото изчадие.
— Трак — подсказа му Белвар.
— А-а-аз ще… — клетото създание спря изведнъж и посочи с нокът към пещерата.
— Трак ще ни води? — попита Дризт, почувствал, че не може да понесе страданията на своя приятел. — Трак ще ни води — повтори елфът, като видя утвърдителното кимане на клюнестото изчадие.
Дребничкият свиърфнебъл не беше сигурен, че предложението е разумно.
— Били сме се с птицеподобните хора и преди — започна гномът. — Познаваме номерата им, а Трак не.
— Клюнестото изчадие е огромно, ще ги разубеди. Само присъствието му е достатъчно, за да избегнем битката.
— Не и срещу корбитите, мрачни елфе — възрази Белвар. — Биха нападнали всичко живо, което се изправи на пътя им, без дори да им мигне окото. Видя на какво са способни — та те не зачитат собствения си живот. Дори пантерата ти не можа да ги спре.
— Може би си прав — съгласи се Дризт, — но дори и да ни нападнат, с какви оръжия разполагат? Не биха могли да пробият твърдата костна броня на клюнестото изчадие. С какво биха могли да се предпазят от огромните нокти на Трак? Гигантският ни приятел просто ще ги помете от пътеката.