![Полунощ 2 [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/2/polunoshch-2-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ 2 [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Какво беше това студено и твърдо нещо до бузата му? Той посегна и напипа броеницата на Бел. Беше се оплела в косата му и той се оскуба, когато се опита да я махне оттам. Но нищо, всичко беше наред.
Ето я и Бел. Колко е хубава.
Опита се да каже на Роуан, че Бел стои до леглото. Роуан проверяваше пулса му. Но Бел изчезна. Броеницата беше в ръцете му; усещаше студените зърна до лицето си, Бел бе тук до него, говореше му нещо.
Ето я.
- Почивай, Майкъл - каза Бел. Сладък, треперлив глас, като на леля Вив. Образът избледняваше, но все още бе видим.
- Не се страхувай от мен, Майкъл. Аз не съм една от тях, не съм тук заради това.
- Накарай ги да говорят с мен, накарай ги да ми кажат какво искат. Не всички, само онази, която ми се яви. Дебора ли беше?
- Успокой се, Майкъл, моля те.
Какво каза Роуан? Устните му не бяха помръднали.
- Не бива да имаме такива сили - рече той. - Те унищожават хора като нас. Ти си човек, когато си в болницата. Аз съм човек, когато държа чука.
Всичко някак му се изплъзваше. Как би могъл да и? обясни? Все едно да изкачи планина, сякаш за един час трябваше да свърши всичката работа, минала през ръцете му. Но нея я нямаше. Беше го целунала, беше го завила и бе излязла, защото той беше заспал. Бел седеше пред тоалетката, красива. Спи, Майкъл.
- Тук ли ще си, когато се събудя?
- Не, скъпи. Аз изобщо не съм тук. Това е тяхната къща. Аз не съм една от тях.
Спи.
Докосна броеницата. Милата Мили каза, че е време за църква. Стаите са толкова чисти и тихи. Те се обичат. Перленосив габардин. Това трябва да стане наша къща. Ето, затова толкова я обичам, още от дете. Обичам я. Нашата къща. Бел и Мили никога не се карат. Толкова е хубаво… Бел е невероятна, красива, въпреки че вече е стара, като хербаризирано цвете между страниците на книга, запазило частица от аромата си.
Дебора му каза:
… невероятна мощ, мощ да променя…
Той потрепери.
… не е лесно, толкова е трудно, че не можеш да си представиш, вероятно най-трудното нещо, което ще… Мога да го направя!
Спи.
И в съня си чу успокояващия звук на трошащо се стъкло.
Когато се събуди, видя Аарън. Роуан му бе донесла от хотела дрехи за смяна. Аарън му помогна да иде до банята, за да се измие и преоблече. Тя беше просторна и много удобна.
Всеки мускул го болеше. Главата му се пръскаше. Ръцете му изгаряха. Имаше чувството, че изобщо не е напускал къщата си на Либърти стрийт, докато не си сложи отново ръкавиците и не отпи първата глътка бира. Аарън му я донесе. Болката в мускулите беше ужасна, дори очите му бяха изморени. Сякаш беше чел с часове на много слаба светлина.
- Не, няма да се напия - обърна се той към Аарън и Роуан.
Тя му каза, че пулсът му е бил много учестен и онова, което е преживял, се равнява на крайно физическо натоварване, защото сърцето биело като след дълъг спринт. Сега било много важно да си почива и да не сваля повече ръкавиците.
Добре. Няма проблеми. Той точно това искаше, да не докосва нищо повече!
Върнаха се заедно в хотела, поръчаха си вечеря и седнаха във всекидневната на апартамента. За около два часа той им разказа какво бе видял.
Разказа им за частичките от виденията, които бяха започнали да се връщат на проблясъци още преди да свали ръкавиците. Каза им и за първото видение, когато докосна нощницата на Деидре - как е видял Жулиен на онова отвратително място, а после и в таванската стая.
Разказва дълго. Описва и най-малките подробности. Щеше му се Аарън да каже нещо, но знаеше защо мълчи.
Каза им и за ужасното пророчество на Лашър и че сега всичко му се струва някак близко, познато, въпреки че не бе докоснал нищо, освен онази гнила смърдяща глава.
Каза им и за Бел, но се измори. Седна при тях и поиска още една бира, но знаеше, че няма да се съгласят. После обаче сам си я взе от хладилника, вече не му пукаше какво ще си помислят.
- Не знам защо съм забъркан във всичко това - каза той. - Знам само, че те са там, в онази къща. Помниш ли, че Кортланд е казал, че не е един от тях. Бел ми каза същото за себе си… ако не е било сън… но останалите са там! А това същество може да променя материята. Обладавало е телата на мъртви хора и е въздействало върху клетките. Но всъщност иска Роуан. Сигурен съм. Иска я заради способността и? да променя материята! Роуан е най-силната от всички досега. Господи, тя дори знае какво представляват клетките, как функционират, каква е структурата им!
Роуан изглеждаше втрещена от думите му.
След това Аарън му обясни, че след като проверила пулса му и го оставила да спи, Роуан му се обадила и го помолила да дойде в къщата. Той донесъл сандъци с лед, за да прибере онези ужасни неща от тавана. Двамата с Роуан отворили всеки буркан, фотографирали съдържанието му и после го прибирали в сандък.