Аленото цвете и бялото
- Автор: Фейбър Мишел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аленото цвете и бялото». Краткое содержание книги:
Сьомгата, която яде на вечеря, й тежи на стомаха. Тя беше приготвена за Уилям, но той не се прибра за вечеря, затова Лети се канеше да прибере дребното лъскаво същество обратно в кухнята, за да може готвачката да го накълца и превърне в нещо подходящо за закуска — плънка за банички например. На Агнес й се стори жалко да се похаби безукорно оформеното телце на рибата и затова го изяде. Сьомгата беше сравнително малка, но за нея количеството беше прекалено. Въпреки това не можеше да спре. Искаше да види очистения гръбнак в чинията. И ето я сега, лежи в леглото и стомахът я присвива. Чревоугодничество — при това в неделя!
Къде ли е Уилям? В дните след сватбата той почти не напускаше общия им дом. После започна да излиза и да се връща пиян. Отскоро обаче пак излиза, но се връща трезвен. Къде ли ходи наистина? Какво толкова може да се прави в този студ, когато всички магазини са затворени? Сезонът на баловете още не е започнал…
Вероятно съществуват някакви сложни механизми, поддържащи английската цивилизация в изправност, чието обслужване е работа на мъжете. Нищо не се случва от само себе си; дори обикновеният стенен часовник, ако бъде оставен на произвола на съдбата, спира. Обществото като цяло би спряло движението си напред, ако мъжете не смазваха постоянно неговия механизъм — така предполага Агнес. Те са тези, които го навиват, чоплят и поддържат.
Откъм входната врата се разнася звън. Ето го! Агнес си представя как Лети тича с лампа в ръка, надолу по прясно полираните стълби, как прекосява фоайето, застлано с новите килими, и отваря вратата на господаря. Толкова е тихо, че тя чува гласа на съпруга си, който отеква долу. Не можа да различи думите, но долавя тона и настроението му. Гласът на Уилям е жизнерадостен и авторитетен; трезвен е като свещеник. Сега двамата с Лети се качват по стълбите; Уилям казва:
— Веднага да си лягаш! Горкото момиче!
Явно няма да иска вечеря; и слава Богу, нали лакомата му жена изяде цялата сьомга!
Агнес не може да разбере на какво се държи тази промяна у него. Само преди няколко месеца завръщането му късно вечерта би било съпроводено от препъване и ругатни по стълбите. А какво да кажем за пристъпите на ярост, в които изпадаше всеки път, когато тя споменеше нещо за пари или за баща му? Всичко това изчезна напълно, сякаш не е било нищо повече от лош сън. Ракъм старши и Ракъм младши внезапно станаха неразделни, а тя, Агнес, вече не трябва да се лишава от нищо, и не й липсва нищо, освен здраве.
Тя чува стъпките му — почти ги чувства — когато той минава край вратата й. В това няма нищо необичайно; не са спали заедно от години. Всъщност страхът, че тази вечер той може да наруши негласното им споразумение и да влезе в стаята й я обзема за миг, мъчителен както винаги. Въпреки това трябва да признае, че напоследък той е много мил с нея — може да се каже дори, че никога не се е държал толкова очарователно. Допитва се до нея по всички въпроси, почти никога не казва нещо, което може да я наскърби, и вчера дори й каза, че не е необходимо вече да си шие сама роклите, след като шевната машина вече не й доставя удоволствие; че можела да си ги поръчва както преди.
Но за нея е полезно да ги шие сама, и тя го знае. Това дисциплинира съзнанието, поддържа гъвкавостта на пръстите, а не е толкова досадно като бродирането на гоблени. Но като става дума за гоблени — дали сега, когато разполагат с повече пари, ще може да си осигури помощница за бродирането на гоблена по картината на Ландсиър „Властелинът на долината“? Когато го завърши, ще изглежда страшно внушително, а й тежи от толкова време на съвестта, че не може да помисли за него, без веднага да се сети за най-тежките месеци от болестта си. По-голямата част от елена е завършена, както и по-интересните части от пейзажа; само че мисълта за многото планини и цялото това небе кара сърцето й да се свива. Не може ли някой друг да го довърши вместо нея? Някоя от шивачките, които пускат съобщения в дамските списания (ЕЛСПЕТ — довършвам плетива и т.н. на умерени цени. Адресът е в редакцията)?
Да, утре ще попита Уилям.
Очите на Агнес смъдят от недоспиване. Взира се в светлата шарка, която очертава светлината от прозореца върху завивката й. Сенките на прозоречната рамка делят светлия правоъгълник на четири квадрата и внезапно й заприличват на християнски кръст. Дали това не е поличба? Дали Бог не е сърдит, задето даваше напътствия на работниците за тапетите? Но нали само говореше? Тя самата и пръст не е помръднала! А ако беше мълчала, щяха да поставят декоративния фриз на погрешна височина! Пък и тогава не се беше сетила, че е неделя!