Избрани творби в осем тома (Том 6)
- Автор: Юго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Бакърджиев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Избрани творби в осем тома (Том 6)». Краткое содержание книги:
Не вземам нищо аз от пътя на срама.
Да! Запазете я. Но си втълпих в ума
да ви смущавам аз на всеки празник весел,
докато брат, баща или съпруг, донесъл
сам свойта лична мъст — не отмъсти за нас.
Ще идвам често тук, за да ви казвам аз:
„Не сторихте добре!“ Ще слушате смутено,
а вашето чело ще бъде помрачено.
Когато свърша чак — ще вдигнете очи.
За да накарате гневът ми да мълчи,
ще викнете палач. Не! Ще се побоите,
Не! Ще ви хване страх, че както тук стоите,
и утре моя дух със същите слова
(сочи главата си)
ще дойде пак в ръка със моята глава!
КРАЛЯТ (задъхващ се от гняв)
Но той бълнува ли? Дотам да се забрави!…
(На Дьо Пиен.)
Херцог, в ареста!
По знак на Дьо Пиен двама стражи с алебарди застават от двете страни на Дьо Сен Валие.
ТРИБУЛЕ (смее се)
Той от лудост туй го прави!
ДЬО СЕН ВАЛИЕ (вдига ръка)
Проклинам двама ви!
(Към Краля.)
Туй не прави чест:
върху умиращ лъв изпращате свой пес.
(Към Трибуле.)
И кой да си — лакей, взел на змия езика,
щом ти си правиш смях с тъгата на старика —
бъди проклет!
(Към Краля.)
Не, аз туй право съм създал;
да бъда съден днес, но както крал от крал.
Да, крал сте, аз баща, а мойта възраст трон е.
Над нашите глави сега блестят корони.
Но мойта — поглед лош не ще я омърси.
С цветя е вашата, а моята с коси
по бели и от сняг. Едната при тревога
се пази от закон. А другата — от бога!
Второ действие
Салтабадил
Най-безлюдният ъгъл на сляпата улица Бюси. Вдясно малка къща с тайнствен изглед и неголям двор, заобиколен със стена, заемащ част от сцената. В двора няколко дървета и каменна скамейка. В стената — врата към улицата. Върху стената тясна тераска с покрив, подпрян с аркади в стила на Възраждането. Вратата на горния етаж гледа към тази тераса, която се съединява с двора чрез стъпала. Вляво — високи стени, ограждащи градината и дома на Дьо Косе. В дъното — отдалечени къщи и камбанарията на църквата „Сен Севрен“.
Сцена първа
Трибуле, Салтабадил. По време на една част от сцената — Дьо Пиен и Дьо Горд — в дъното. Трибуле загърнат с плащ, без нито един от реквизитите му за смешник, се появява на улицата и се отправя към вратата в стената. Човек в черно, също загърнат в плащ, краят на който е повдигнат от шпага, го следва по петите.
ТРИБУЛЕ (замислено)
Старикът ме прокле!
ЧОВЕКЪТ (с поклон)
Сеньор!
ТРИБУЛЕ (обръща се с досада)
А!…
(Бърка в джоба си.)
Нямам грош.
ЧОВЕКЪТ
Та аз не прося. Пфу!
ТРИБУЛЕ (дава му знак да го остави на мира и да си върви по пътя)
Добре де. Лека нощ!
Влизат Дьо Пиен и Дьо Горд, които се спират и наблюдават от дъното.
ЧОВЕКЪТ
Военен съм, а той виж как ме оценява.
ТРИБУЛЕ (отстъпва, настрана)
Крадец ли е?
ЧОВЕКЪТ (пристъпва, престорено любезно)
Сеньор! Вас нещо ви смущава?
Угрижен често тук ви срещам през нощта.
На някоя жена ли пазите честта?
ТРИБУЛЕ (настрана)
Ах, дявол!
(Високо.)
Своите неща не поверявам.
(Иска да отмине.)
Човекът го задържа.
ЧОВЕКЪТ
За ваше благо аз намесата си давам.
О, да ви бях познат — как бихте ме ценил!