Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Тоби и аз работихме заедно в Комисията за холокоста.
— Мислиш ли, че ще е склонен да ти направи услуга?
— Тоби ли? Тази дума изобщо не фигурира в речника му.
— Но все пак ще го попиташ, нали? — настоя Зайлер.
Фон Даникен се замисли за Тобиас (Тоби) Тингели IV и скелетите, които човекът криеше в гардероба си. Тингели бе богат, суетен, надут… В известен смисъл, Маркус фон Даникен чакаше този момент вече цели десет години.
Ала мисълта за реванш помежду им не му достави никакво удоволствие.
— Да, Макс — тихо отвърна той. — Смятам да го попитам.
56.
Светлините на фаровете го съсипваха. В насрещното платно на магистралата беше станала катастрофа и задръстването стигаше до хоризонта. Джонатан присви очи и отмести поглед встрани, в опит да си почине от ярката светлина. Някъде в дълбините на черепа му, вътрешният му глас ехтеше безмилостно. Измъквай се, казваше му. Затънал си до уши в неравна битка. Аматьор срещу професионалисти…
Рейн се намираше на сто километра в северна посока. Отвъд нея — Германия. Можеше да пресече границата по някой от многобройните пътища. Франция също не беше далеч. Ако поемеше към Женева, щеше да мине оттатък през Анеси и след три часа да си хапва фондю в Шамони. Познаваше града много добре. Прехвърли наум пансионите и хотелите, в които можеше да се покрие за няколко дни. Ала мисълта за подслон не го блазнеше. Нямаше нужда от временно убежище, а от изход.
Спря на отбивката на Егеркинген, където магистралата се разделяше. На север — за Базел, на изток — за Цюрих. Имаше ресторант от веригата „Мьовенпик“, мотел и галерия с магазини и заведения за бърза закуска.
Паркира и влезе в ресторанта. Поръча си, без да се бави. Schnipo und ein Cola, bitte. Виенски шницел, пържени картофи и кока-кола. Любимото меню на учениците в Швейцария.
Докато чакаше, отново си представи апартамента в Берн. Апартамента на Ева Крюгер. Замисли се за старанието й да го обзаведе по свой вкус; за времето и усилието, нужни за изграждането на толкова сложна измама…
Ако изключеше лъжата, спокойно можеше да признае, че е възхитен от изключителната дисциплина на изпълнението. Нито веднъж не му беше дала повод да се съмнява, че е някакъв агент. Служител в системата на държавен разузнавателен апарат. А той наивно смяташе, че му изневерява. Замисли се за подготовката, необходима за успешната измама на съпруг в продължение на осем години.
Бръкна в джоба си и напипа венчалната халка. Извади я и отново я огледа. Имаше нещо около нея, което го притесняваше. Нещо не се връзваше, разваляше прикритието… Може би носеше послание, някакво напомняне. Ева Крюгер нямаше съпруг, защо й трябваше халка?
Сервираха храната му. Преди десет минути умираше от глад, а сега изобщо не му се ядеше. Отпи от чашата си и бутна чинията встрани.
Пръстенът.
Разгледа цифрите, гравирани от вътрешната страна. 2-8-01. 8-ми февруари 2001 г. Къде е бил тогава? В Судан. По време на сухия сезон, когато мухите бяха жива напаст. Датата не значеше нищо за него, а доколкото знаеше, за Ема също.
Тогава се сети.
Това не бе венчалната халка на Ема, а на Ева Крюгер. Четеше датата неправилно. Американците изписваха месец-ден-година. Но Ева Крюгер беше швейцарка и би трябвало да гравира датата по европейския формат. Ден-месец-година.
2-8-01.
Докато гледаше цифрите, по тялото му пробяга вледеняваща тръпка.
На 2-ри август, 2001, той и Ема Еверет Роуз се бяха венчали скромно в Кортина, Италия. Никакви роднини. Така пожела Ема. Нито от неговото, нито от нейното семейство. Никакви колеги. Това е нашият ден, Джонатан — беше казала. — Денят, в който ти отдавам цялата си същност.
Извади от другия си джоб джобния компютър на Блиц. Преносимата памет си стоеше в USB отвора. Обузда нетърпението си и спокойно го включи. Появи се надпис ТАР. Отвори я и на екрана замига прозорчето, изискващо парола. Вписа цифрите от венчалната халка. 2-8-01.
Екранът примига и се появи надпис „Парола приета“.
Екранът светна в синьо. В центъра се появи надпис „Интел Линк“. Буквите проблясваха ярко като неонова реклама. Чукна с пръст върху него. В продължение на няколко секунди не се случи нищо. Стомахът му се присви. Поредната задънена улица. Тогава екранът отново светна в синьо и се появи текст, подобен на стенограма. В началото на всяко съобщение имаше дата, час и кодово име на изпращача.
Последното съобщение гласеше:
„08.02.08; 15:16 ч. централно европейско време.