Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
Сега резултатът беше пет на пет и знаех, че ще го оставя да спечели. Не че борбеният дух ме беше напуснал. По-скоро, след като успях от пасив три на нула да стигна до три сет пойнта, аз му бях показал, че съм боец. Но знаех също, че, след като Балантайн все още беше на корта, ще бъде стратегическа грешка изведнъж да го унищожа. Този човек не само беше единственото нещо, застанало между мен и безработицата. Имах нужда да му подаря победата — и, правейки това, да му покажа, че знам кой е шефът.
И благодарение на няколко неволни грешки и два повече от досадни двойни фала, Джак Балантайн ме би със седем на пет. Аз приближих към мрежата с протегната ръка. Но преди да я поеме, Балантайн ме изгледа строго.
— Защо продаде играта? — попита.
От острия му тон разбрах, че сега не е моментът да му пробутвам разни глупости като вие спечелихте честно. Така че го погледнах в очите и му казах:
— Защото наистина се нуждая от работата, която ми предлагате. И защото, както вие сам казвате в Зоната на успеха, има моменти, когато е от стратегическо предимство да загубиш една-две игри.
Балантайн си позволи една лека усмивка. После най-накрая ми стисна ръката и реши:
— Добре… смятам, че си нает.
9.
Офисът ми беше малък. Килер два на два, мебелиран с нищо повече, освен стоманено бюро, стоманен стол с висока облегалка и телефон. Нещо по-лошо, тази кутийка беше разположена в най-затънтено го място на небостъргача, подслонил Балантайн индъстриз. Докато центърът на империята Балантайн беше разположена в голям, стилен апартамент с офиси на осемнадесетия етаж на Медисън авеню осемстотин четиридесет и осем, аз се озовах в най-задната част на третия етаж. Това беше районът от административната сграда с най-ниските наеми — дълъг, мръсен коридор, осветен от флуоресцентни тръби, с около двадесет матови врати, зад които работеха Джон Мейс: Частен детектив и Бентъм Колекшън Ейджънси (Никой дълг не е твърде малък), и Мансур & синове: Търговци на килими. Моята дупка беше в края на коридора. Миниатюрното й прозорче ми даваше панорамен изглед към съседната вентилационна шахта. Освен че естествената светлина беше оскъдна, офисът бе лишен и от всички основни бизнес принадлежности. Адски ме депресира.
— Знам, знам — възпря ме Джери, когато видя обърканата ми реакция спрямо тази дупка, — не е най-разточителната обстановка…
— Това е смекчаването на годината — промърморих аз. — Не можа ли да ми намериш нещо горе, при всички вас, на осемнадесетия етаж?
— Както вече ти казах, ние наистина все още оперираме на дребно. Така че и пространството ни е ограничено — дотам, че две секретарки са настанени в един и същ офис. Все пак, както знаеш, фондът трябва да се държи настрани от Балантайн индъстриз. Казвам ти, много хора в този град мразят мистър Балантайн и наистина не могат да понесат факта, че той се върна на върха като автор на бестселъри. И в момента, в който някой проклет финансов журналист или продавач на клюки разбере за връзката на мистър Балантайн с „Екскалибър“, ще ни се струпат всякакви лоши коментари в пресата, говорещи с пренебрежение за фонда. А след като веднъж имиджът на един частен холдингов фонд бъде опетнен, той е мъртъв. И можеш да целунеш работата си за сбогом.
Определено не исках да правя нищо, което би могло да застраши фонда — защото, в крайна сметка, той беше моят спасителен пояс; средството, чрез което отново щях да се измъкна нагоре. Но все още се чувствах силно унизен от този офис — и го казах.
— Добре, съгласен съм с теб — разпери ръце Джери. — Това определено не е идеално. Но, хей, мистър Балантайн вероятно ти е казал вчера — твоята работа наистина е пионерска. Ти помагаш да изградим нещо от земята нагоре. И ако всичко се развие точно така, както си мислим, че трябва да се развива, ще можем да ти наемем някое местенце тук.
Разбира се, мистър Балантайн наистина ме бе залял със същата търговска тирада. След тениса ние се оттеглихме в приемната на клуба и тогава Великия Мотиватор ми демонстрира своите страхотни умения в областта на самоусъвършенстването. Като всеки хитър гуру той притежаваше способността да ме накара да се почувствам като най-важната личност, която някога е срещал, и че вижда в мен потенциал за… е, за величие.