Убийствен бизнес
- Автор: Кенеди Дъглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийствен бизнес». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво харесвам в играта ти на тенис, Нед? — попита ме той, отпивайки от портокаловия си сок. — Фактът, че тя е твърда, но тактическа. Видях те какво правиш там. Ти се опитваше да изтощиш този старец. Но не се опита да ме заковеш на корта. Игра една много последователна игра и нямаше нищо против да почакаш малко преди да спечелиш точка. Сега, за мен тази стратегия е ключът към търговията. Ти показа твърдост и прилежност, никога не преигра ръката си, но знаеше точно кога да се придвижиш за coup de grace. И ето защо съм убеден, че ти не само ще успееш идеално с „Екскалибър“… но можеш и доста да забогатееш в този процес. Защото, приятелю, онова, което виждам в теб, е точно същото, което виждам в този смел нов свят на частните холдингови фондове: неограничен потенциал.
Добре, може би Балантайн преувеличаваше малко. Той очевидно знаеше какво съм преживял — защото всичко, което каза, имаше за цел да възстанови смачканата ми самоувереност.
— Ти не си просто боец, Нед. Ти умееш да оцеляваш. Познавам хората, момче. Аз също съм бил притискан до стената — и, повярвай ми, разбирам колко боли. Особено когато са разбити не само професионалните ти мечти, но и личните. И ще споделя с теб една малка тайна, Нед. По скалата за измерване на болката пред сгромолясването на втория ми брак сгромолясването на бизнеса ми с недвижимо имущество изглеждаше просто като изкълчен глезен. Никога в живота си не съм изпитвал такава болка.
Очите ми се замъглиха. Аз се обърнах с гръб към Балантайн, не исках да види мъката ми.
— Съжалявам — казах, разтърквайки очи. — Наистина не знам защо съм…
— По дяволите, никога не се извинявай заради чувствата си, Нед. Чувството означава, че разбираш загубата и съжаляваш. А докато не разбереш загубата, никога няма да усетиш растежа. Растежът води до позитивна промяна. А позитивната промяна винаги води до успех. Сега ти се движиш по възходяща траектория, Нед. Така че всеки път, когато изпитваш завладяващото чувство на загуба заради сгромолясването на брака ти, си казвай това: Осъзнавайки болката, аз започвам своето пътешествие обратно към успеха.
Забавно е как, когато си най-уязвим и в най-голяма нужда, загубваш чувството си за хумор — и се успокояваш от сантименталности, които нормално би възприел като смешни. Разбира се, аз знаех, че Джак Балантайн дърдори психо глупости. Но в моето емоционално състояние те бяха точно това, което исках да чуя. Защото той усещаше със сърцето си, че сега се чувствам като много изоставено, много уплашено малко момченце — изведнъж останало само в големия лош свят и търсещо отчаяно своя татко. И той щеше да изпълни тази роля.
Той щеше да бъде бащата на моите мечти — човекът, който щеше да ми вярва напълно и да ме откърми, да ми върне себеуважението.
И ако, в замяна на това откърмяне, трябваше да се примиря с офис като кутия за обувки, нека да бъде така. Това беше малка цена за вярата, която Джак Балантайн имаше в мен.
— Добре, ще преживея този офис — казах на Джери, — но мога ли поне да купя някои важни неща, за да го направя функционален?
— Няма проблеми — сви рамене Джери и по-късно следобед ми даде плик с пет бона в брой.
— Ще ти стигнат ли, за да започнеш? — попита той.
— Даже ще са много — отговорих. — Ще уредя да получиш квитанции за всичко, което купя.
— Разбира се, разбира се — разсеяно избъбри Джери. — Само запомни: ако поръчваш някаква доставка, не им казвай да я изпращат на Балантайн индъстриз. Трябва да пристига директно за фонд „Екскалибър“.
— Имаш предвид, за всеки случай, ако продавачът в Comp-USA се окаже репортер от Ню Йорк таймс.
— Много смешно — сряза ме Джери и направи гримаса.
Comp-USA — на Тридесет и осма и Пето — беше първата спирка от пазарната ми експедиция. Купих настолен IBM Aptiva, факс/модем, лазерен принтер, телефонен секретар и комплект софтуер за офиса. Продавачът се потруди здраво да запази благоприличие пред нюйоркското изобилие — но очите му го издадоха.
— Къде искате да ги доставя? — попита той.
Аз напечатах Фонд „Екскалибър“, Медисън авеню 848, трети етаж, Ню Йорк, Ню Йорк 10013. Поглеждайки към адреса, той попита: