Лъвовете на Ал-Расан

Айдар направи крачка напред, но баща му протегна ръка и го задържа, без дори да погледне към него.

— Казвате на човек, чието дете умира, че ще му отнемете и другия син?

— Той няма да умре. Вие знаете ли изобщо какво е това лекарска помощ? — чу се женски глас.

Айдар рязко се обърна. До Абир беше коленичила някаква жена. Беше чул, че имат жена-лекар. До нея стоеше слуга, който държеше инструментите й върху парче плат. Айдар дори не беше забелязал кога е минала покрай него, толкова съсредоточен беше върху разговора. Тя се оказа неочаквано млада и миловидна за киндатка. Движенията й обаче бяха спокойни и точни.

— Сигурно ще успея да спася живота му — продължи жената, обръщайки се към баща му, — но се боя, че това ще му струва крака. Трябва да го отрежа над раната и колкото по-скоро, толкова по-добре. Трябва да знам времето и мястото на раждането му, за да съм сигурна, че моментът е подходящ за хирургическа намеса. Знаете ли ги?

— Аз ги знам — чу се да казва Айдар.

Баща му продължаваше да гледа жената.

— Добре. Кажете ги на помощника ми. Ще направя за брат ви всичко, което условията позволяват, и ще се радвам да остане под моите грижи, когато се върнем в Рагоса. С малко повече късмет и желание може би още напролет ще може да ходи с бастун. — Очите й бяха невероятно сини и съвсем спокойни. — Сигурна съм също, че присъствието на брат му ще спомогне за бързото му възстановяване.

Айдар гледаше баща си. По лицето му преминаха последователно облекчение, ярост и най-сетне разбиране за положението, в което се намира. Не можеше да излезе срещу тези хора, оставаше му единствено да се примири — роля, която никога през живота си не беше играл с особен успех.

Все пак успя да се усмихне с вълчата си усмивка, обърна се към двамата мъже и каза:

— Помогнете на стареца да проумее нещата. Заслужаваше ли си да се разработват такива хитроумни планове заради няколко месеца отсрочка? Знаете, че крал Бермудо отново ще прати войници във Фибас напролет и ще поиска париаса, може би двойно по-голям?

— Разбира се, че ще го направи — отвърна ибн Хайран, — Но тези няколко месеца са важни и може да се намери по-добро приложение на парите от това да служат за въоръжаване на халонците. Може следващия път, когато дойдат, Фибас да им откаже данъка.

— Аха… — пророни замислено Тариф и прокара окървавена ръка през брадата си, оставяйки още по-ясни следи. — Вече ми е ясно. Духът на Ашар най-сетне ми помогна да прогледна. — Той се поклони насмешливо. — Най-смирено благодаря, че ми дадохте възможност да се включа със скромните си сили в това велико начинание. Разбира се, че следващите няколко месеца са важни. И че златото ви е нужно. През пролетта ще тръгнете към Картада.

— Браво! — одобрително възкликна ибн Хайран. — Искате ли да дойдете с нас?

Малко по-късно в огряната от слънцето част на долината Джехане бет Исхак се приготви да ампутира десния крак на Абир ибн Тариф с помощта на Велас, Мартин и Лудус и на солидна доза от най-силното сънотворно на баща си.