Лъвовете на Ал-Расан

— И затова го убихте. Разбира се. А мога ли да знам името на мъжа с вас, който предвожда тези хора?

Другарят му не беше слязъл от коня си. Беше свалил шлема и го държеше под мишница, гъстата му кестенява коса беше разчорлена.

— Родриго Белмонте от Валедо — каза той.

Айдар усети, че земята под краката му се залюлява.

Името на този човек от години беше в устата на всички ваджии, които призоваваха вярващите да го проклинат в храмовете. Наричаха го Бича на Ал-Расан. А ако това бяха хората му…

— Да, това обяснява и други неща — мрачно каза баща му. Въпреки кръвта, която го покриваше от главата до петите, в цялата му осанка имаше някакво достойнство и хладно самообладание. — И единият би бил достатъчен. Но щом е трябвало накрая да претърпя поражение и да загина, поне ми остава утехата, че са го направили двамата най-добри мъже в земите на ашаритите и джадитите.

— И никой от двамата не би могъл да твърди, че е по-добър от вас.

Този ибн Хайран го биваше да говори. Айдар си спомни, че картадиецът освен всичко останало е и поет.

— Няма да ви убиваме — намеси се Родриго Белмонте. — Освен ако не настоявате.

— Ни най-малко — изръмжа Тариф. — Аз съм стар и немощен, но животът още не ми е омръзнал. Омръзнаха ми загадките. Щом няма да ни убивате, кажете какво искате от нас.

Каза го с повелителен тон.

Айдар никога не беше разбирал напълно баща си. Знаеше, че неговата сурова сила е нещо, което той никога няма да притежава в същата степен, и отдавна беше спрял да опитва. Само го следваше — с любов, със страх, често с благоговение. Нито той, нито Абир се осмеляваха да заговорят за това какво ще стане, когато баща им вече няма да го има. Това беше немислимо. Отвъд тази мисъл лежеше безбрежна пустота. Бледата тъмнокоса жена с дългите нокти.

Двамата наемници се спогледаха и се разбраха.

— Искаме да вземете едно от мулетата със злато и да си идете у дома — каза Родриго Белмонте. — В замяна на това, че ви подаряваме живота и златото, искаме да направите всичко възможно целият свят да разбере как дръзко сте причакали халонския отряд и сте го избили до крак, а цялото злато от париаса сте закарали в Арбастро.

Айдар отново примигна недоумяващо. Баща му се изсмя на глас.

— Великолепно! А тази част от плана на кого принадлежи?

Двамата мъже отново се спогледаха.

— Тази част — малко кисело каза ибн Хайран — за мое голямо съжаление е рожба на изобретателността на Мазур бен Аврен. Иска ми се аз да я бях измислил. И сигурно щях да го направя, ако имах време.

Капитана от Валедо се изсмя.

— Не се и съмнявам — сухо се съгласи Тариф ибн Хасан. — Значи затова ги избихте всичките?