Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
В онова, което правеха, нямаше нищо героично и дори що-годе опасно. Даже нахлуването им в горящата Орвила миналото лято много повече приличаше на истинска война. Тук просто стояха и чакаха, докато други мъже се избиваха в мрака под тях.
Чу тропот на копита и хвърли бърз поглед през рамо. Капитана, Джехане и ибн Хайран. Помисли си, че Джехане изглежда развълнувана. Двамата мъже бяха спокойни и съсредоточени. Никой дори не погледна към двамата мъртъвци на тревата, а се упътиха към Лаин Нунес.
— Как върви? — попита Родриго.
Лаин по навик плю преди да отговори.
— Избиват се взаимно в наша полза, ако за това питаш.
Амар ибн Хайран се усмихна на сопнатия му тон, а Родриго го погледна безизразно.
— Знаеш за какво е всичко това. Имали сме славни битки и ще имаме още, но тук се опитваме да постигнем нещо друго.
Лаин отвори уста да отговори, но размисли и премълча. Изражението на Капитана ни най-малко не предразполагаше към спорове.
Родриго се обърна към Мартин и нареди:
— Хвърли един поглед. Искам да знам колко са. Не бива халонците да спечелят, но ако се стигне дотам, ще трябва да се намесим.
— Той вече беше там — кисело подметна Лаин. — Знам какво правя. Останали са по трийсетина души от двете страни. Разбойниците скоро ще клекнат.
— Значи ще трябва да се намесим.
— Халонците са много добри, точно както се очакваше — обади се ибн Хайран и хвърли поглед към Лаин. — Изглежда, в крайна сметка ще си получите битката.
Джехане изглеждаше все така притеснена. Трудно можеше да се свърже това изражение със страстните вопли, които доскоро беше надавала сред дърветата.
— Заповедите ви, Капитане? — попита Лаин с възможно най-официалния си тон.
За пръв път Родриго Белмонте изглеждаше недоволен, сякаш се беше надявал да чуе съвсем друго за развоя на битката в дефилето, но само вдигна рамене и извади меча си.
— Нямаме избор, колкото и да не ни харесва. Ако Карера се измъкне, само ще си изгубим времето.
После извиси глас така, че да го чуят петдесетте мъже:
— Включваме се. На страната на разбойниците. Нито един халонец не бива да се измъкне от дефилето. Никакви откупи. Видят ли ни, не ни остава избор. Един от тях да стигне до Ескалу, всичко губи смисъл, дори нещо по-лошо. А ако имате някакви колебания, спомнете си какво правеха те в Кабрис по време на Войната на тримата крале!
Алвар си спомняше, както и всички във Валедо. Тогава беше хлапе, което гледаше объркано ридаещия си баща след получаването на вестта. Крал Бермудо беше обсадил Кабрис, беше обещал милост на онези, които се предадат, и накрая беше изклал всички валедийски войници под бялото знаме. Ашаритите не бяха единствените, способни на варварщина.
И все пак това не беше войната, която си бе представял. Алвар отново погледна Джехане. Тя се извърна, но не от ужас, както си помисли отначало, а за да даде знак на някого зад редиците на мъжете. Велас, спокоен и съсредоточен както винаги, се приближи с лекарските й инструменти. Алвар се засрами — тя не реагираше емоционално, като жена, а се държеше като лекар на отряда, който се готвеше да влезе в бой. И той трябваше да направи същото. Никой не беше твърдял, че животът на войника трябва непременно да се покрива с детските му мечти.
Алвар извади меча си и видя и останалите да изтеглят своите. Някои от тях направиха знака на слънцето на гърдите си и зашепнаха войнишката молитва: „Джад, който ни пращаш светлина, направи така, че тя да не помръква!“ Стрелците нагласиха стрелите и зачакаха.
Родриго се обърна и кимна одобрително. Вдигна ръка и всички препуснаха към дефилето.
Нино ди Карера знаеше, че печели битката. Идва един миг, в който всеки усеща как ритъмът на боя се променя, и сега беше точно така. Разбойниците трябваше да се справят с тях бързо, още в настъпилия в началото хаос. Ала след ямата и градушката от стрели оцелелите се окопитиха и силите се изравниха. Това можеше да свърши само по един начин — беше въпрос единствено на време разбойниците да се пречупят и да побегнат. И докато се сражаваше рамо до рамо със своите войници около сандъците със злато, Нино вече премисляше следващата си стъпка.
Би било приятно да преследва тази тълпа, да изгори живи оцелелите като отплата за смъртта на толкова доблестни мъже и чистокръвни коне. И жената също, стига да успееха да я открият в хълмовете. Една клада би била много подходящ отговор на всичко, което се бе случило тази сутрин.