Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
И по-рано беше ампутирала, но никога на открито. Естествено не им го каза. Сер Резони я учеше: „Остави ги да си мислят, че всеки ден се занимаваш само с това.“
Братът на ранения се суетеше безпомощно наоколо и молеше и той да помага. Тя потърси по-меки думи да го отпрати, но в този миг се появи Алвар де Пелино с отворена манерка.
— Ще се обидиш ли, ако ти предложа да пийнеш? — обърна се той към пребледнелия разбойник.
Младежът го погледна с благодарност и Алвар го поведе към лагера. Там бащата, ибн Хасан, разговаряше с Родриго и Амар и от време на време хвърляше тревожни погледи към нея. Джехане се опита да не мисли за това.
Ампутацията в полеви условия рядко беше успешна. От друга страна, повечето военни лекари нямаха ясна представа какво точно правят. Родриго го знаеше много добре. Точно затова беше тук тя, а не някой друг. Това беше и причината за нервността й. Трябваше да се помоли на двете луни и на бога първият й поход с този отряд да мине по-леко. И не само за това.
Но каквото и да си мислеше, по лицето й не можеше да се прочете нищо. Тя отново провери инструментите ся. Бяха чисти, а Велас ги беше подредил грижливо върху една кърпа на зелената трева. Джехане беше надникнала в календара си. Този ден луните хармонираха с рождените данни на пациента. Само ако положението им се беше оказало съвсем неблагоприятно, щеше да отложи операцията.
Виното за дезинфекция на раната беше приготвено, желязото за обгаряне беше в огъня, нажежено до червено. Пациентът беше упоен от лекарствата, които му беше дал Велас. Мак, мандрагора и бучиниш. Тя хвана ръката му и я ощипа с все сила. Мъжът не реагира. По очите му заключи, че е време да започва. Двамата мъже, свикнали да помагат при полеви операции, го държаха здраво. Велас, от когото Джехане нямаше тайни, я погледна окуражително и й подаде триона.
Нямаше никаква причина да отлага повече.
— Дръжте го здраво — каза тя и започна да реже.
Глава 11
— Къде е сега татко?
Фернан Белмонте, който задаваше този въпрос, се беше излегнал на сеното — в обора. По-голямата част от тялото му беше заровена на топло, подаваха се само лицето и рошавата тъмна коса.
Свещеникът Иберо, който с голяма неохота се беше съгласил сутрешният урок на близнаците да се проведе тук — трябваше да признае, че в обора, при кравите, е по-топло — отвори уста да каже нещо, но размисли и погледна другото момче.
Диего се беше скрил целият в сеното — то се надигаше и спускаше, докато момчето дишаше.
— Какво значение има?
Гласът му прозвуча някак безплътно. „Послание от света на сенките“ — помисли си Иберо и бързо направи слънчевия знак на гърдите си, като се укори за тези глупави мисли.
— Всъщност няма значение — отвърна Фернан. — Попитах просто от любопитство.
— Лошо дете! Знаеш какво казва Иберо за любопитството — обади се назидателно Диего от сламата.
Брат му се огледа какво да метне по него. Иберо, който беше свикнал с това, го усмири с поглед.
— А на него кой му позволява да е груб? — жално каза Фернан. — Той използва авторитета ти, за да се държи грубо с по-големия си брат. Ще му позволиш ли? Това не те ли прави негов съучастник?
— Кое му е грубото? — попита Диего, без да се показва от сеното. — Трябва ли да отговарям на всеки въпрос, който изникне в празната му глава, Иберо?
Дребничкият свещеник въздъхна. Беше му все по-трудно да държи двамата си питомци в подчинение. Те бяха не само немирни и често нагли, но и изключително интелигентни.
— Според мене — благоразумно пренебрегна въпросите им той — тази размяна на любезности означава, че почивката е свършила. Ще се върнем ли към мерките и теглилките?
Фернан направи страдалческа гримаса, сякаш се задушаваше, и в знак на протест се зарови в сеното. Иберо го хвана за глезена и го изви. Фернан изпищя и се показа.
— Мерките и теглилките — повтори свещеникът. — Ако не се държите прилично, слизаме долу и казваме на майка ви какво става, когато изпълнявам молбите ви.
Фернан бързо се изправи. Някои заплахи все още имаха въздействие. От време на време.
— Той е някъде на изток от Рагоса — каза Диего. — И се бият.