Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Сънят отпъди съмненията му, но утрото ги върна. Само една мисъл го утешаваше: никой нямаше да узнае — такова нещо жена му нямаше да разгласи.
И наистина, когато колелото на всекидневната делова дейност и практична мисъл се завъртя отново при четенето на пристигналата кореспонденция, тези кошмарни съмнения започнаха да избледняват в съзнанието му. Случката наистина нямаше кой знае какво значение; само в романите жените роптаят в такъв случай; но според студената преценка на правилно разсъждаващите мъже — и то мъже от доброто общество, получавали при бракоразводни дела похвали за подобна постъпка — той се бе постарал само да запаси светостта на брака, да не позволи на жена си да забрави своите задължения, а може би, ако тя все още се среща с Босини, да я предпази от… Не, той не съжаляваше за станалото.
След като направи първата стъпка към помирението, останалото ще бъде сравнително… сравнително…
Той стана и отиде до прозореца. Нервите му не издържаха. В ушите му прозвуча отново глухото ридание. Не можеше да се отърве от него.
Облече шубата си и излезе в мъглата; трябваше да отиде в Сити, затова взе подземната железница от спирката на Слоун Скуеър.
В ъгъла на първокласното купе, препълнено с хора от Сити, глухото ридание продължи да го измъчва; той отвори „Таймс“ с умишлено шумолене, което удави всички по-слаби шумове, скри се зад вестника и се зае да преглежда усърдно новините.
Прочете, че предния ден един углавен съдия представил на съдебните заседатели необичайно дълъг списък от престъпни деяния. Прочете съобщенията за три предумишлени убийства, седем палежа и единадесет — поразително висок брой — отвличания, които предстоеше да се разглеждат в най-близките заседания; така четеше новина след новина, като се криеше старателно зад вестника.
А споменът за разплаканото лице на Айрин и стонът на разбитото й сърце съпътстваха четенето.
Денят му беше претоварен; между другото — извън обикновените дела — трябваше да посети и Грин и Грининг, за да им даде нареждания да продадат акциите му от „Новото каменовъглено дружество ОО“, което — повече по предположение, отколкото по сигурни данни — той смяташе, че не върви (наскоро след това предприятието започна бавно да запада и накрая бе продадено за нищо на един американски синдикат); имаше и продължително съвещание в бюрото на Уотърбък, К. А., на което присъстваха Боултър, младия адвокат Фоск и самият Уотърбък, К. А.
Очакваха, че делото на Форсайт срещу Босини ще се гледа на следния ден от съдията Бентам.
Съдията Бентам, известен повече със здравия си разум, отколкото с големи правни познания, се смяташе за най-подходящия човек, когото можеха да пожелаят за това дело. Той минаваше за „строг“ съдия.
Уотърбък, К. А. Същото ставаше приятно почти грубото незачитане на Боултър и Фиск с особено внимание към Соумс, защото усещаше, че този човек е богат.
Той поддържаше със забележителна последователност писменото си мнение, че изходът от делото ще зависи до голяма степен от показанията, и с няколко целенасочени забележки посъветва Соумс да не бъде прекалено добросъвестен в показанията. „Повече дързост, мистър Форсайт — каза той, — повече дързост.“ После се засмя самоуверено, стисна устни и се почеса по тила под перуката си като същински провинциален земевладелец, за какъвто обичаше да го смятат. Той минаваше почти за най-добрия адвокат за неустойки.
На връщане към къщи Соумс използва отново подземната железница.
При спирката на Слоун Скуеър мъглата беше още по-гъста. Мъже се появяваха и изчезваха в неподвижния, плътен полумрак; жени, твърде малко на брой, притискаха чантички до гърдите и кърпички до устата си; от време на време изникваха смътните очертания на някой файтон с кочияш, кацнал като призрачен израстък на капрата, обкръжен от мътното сияние на уличните лампи, което потъваше в мъглата, а пристигналият пътник скачаше и изчезваше като заек към леговището си.
Тези призрачни фигури, всяка загърната в саван от мъгла, не си обръщаха никакво внимание. В големия зайчарник всеки заек съществува сам за себе си; особено онези с по-скъпи кожи, които се страхуват от колите в мъгливите дни и затова пътуват само под земята.
Но някаква фигура все още чакаше пред входа на спирката близо до Соумс.
Някакъв пират или влюбен, за когото всеки Форсайт си казва: „Горкият! Какво го е сполетяло?“ Милостивите им сърца затуптяваха по-бързо за тоя нещастен, очакващ, неспокоен влюбен в мъглата, но те го отминаваха бързо, защото знаеха много добре, че могат да отделят време или пари само за своите собствени страдания. Само полицаят, патрулиращ бавно насам, се заинтересува от този чакащ със захлупена шапка, закрила почервенялото от студа слабо, измъчено лице, по което една ръка пробягваше от време на време, за да прогони сякаш тревогата или да затвърди решението му да чака. Упорит човек, свикнал на всичко — на дълги чакания, тревоги, мъгла и студ, само да зърне своята любима. Глупав влюбен! Мъглите траят до напролет; освен тях има сняг и дъжд. И нигде никакъв покой! Тръпнеш от страх, ако й кажеш да излезе, тръпнеш и когато я помолиш да си стои вкъщи!