Нишката на покварата
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9549395146
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
Обезпокоен от тона на слугинята, Реки веднага се измъкна от завивките.
— Един момент! — рече и взе да се оглежда за робата си. Асара също стана и започна да се облича. Младежът беше прекалено разтревожен, за да обърне внимание на съвършеното й тяло; макар че боготвореше снагата й, в този ужасен миг за него не съществуваше нищо друго, освен Лараня.
— Влез — извика Реки и жената отметна тежката завеса, втурвайки се в стаята. Това бе една от прислужничките на сестра му — младежът си я спомняше още от времето, когато Лараня живееше заедно с него и баща му в Тчом Рин.
— Императрицата не е добре… — забърбори новодошлата. — Чух я… всички ги чухме как се карат… Влязохме, след като Императорът си тръгна. Ние…
— Къде е тя? — попита младежът.
— В императорските покои… — отвърна прислужницата, ала преди да успее да довърши, Реки вече беше хукнал натам.
Той търчеше бос по облицованите с лач коридори, без да го е грижа дали изглеждаше нелепо с нощницата си, която се развяваше зад гърба му.
Императрицата не е добре.
Императорските стражи в синьо-белите си доспехи се отдръпваха от пътя му; слугите гледаха да не се пречкат в краката му.
— Лараня — мълвеше на себе си младежът, останал без дъх. — Моля те, Суран, нека всичко е наред, ще направя каквото поискаш…
Ала дори и да го беше чула, пустинната богиня не му отговори.
Неговата спалня не се намираше много далеч от императорските покои. Животът в Цитаделата продължаваше, сякаш нищо не се беше случило. Когато стигна до вратата, зад която трябваше да бъде сестра му, знаеше, че всички слуги вече са разбрали онова, което му бе казала прислужничката на Лараня, макар и да се преструваха, че не е така. Тъй като помещенията в сарамирските къщи рядко имаха врати, за да могат прохладните ветрове да разпръскват по-лесно лятната задуха, подслушването и разпространяването на лична информация се считаше за извънредно грубо деяние. Обстоятелството, че прислужницата на сестра му се беше разприказвала, означаваше само едно — че сестра му наистина беше зле.
Той чу риданията на Лараня още преди да отметне настрани тежката завеса. Въпреки че този звук буквално раздираше сърцето му, Реки изпита невероятно облекчение, че сестра му все пак бе способна да плаче.
Завари я в постелята й — застанала на четири крака сред смачканите на топка златисти чаршафи, осеяни с кървави петна, които изглеждаха черни на лунната светлина. Риданията продължаваха да я разтърсват, докато ровеше яростно сред завивките, очевидно търсейки нещо.
— Не мога да го намеря — прошепна. — Не мога да го намеря.
Очите на Реки се навлажниха. Той се втурна да я прегърне, ала тя му изкрещя да не се приближава. Брат й застина на мястото си, мъчейки се да проумее какво ставаше.
— Не мога да го намеря! — извика отново Лараня. Лицето й изглеждаше ужасно грозно — цялото в синини, натъртвания и сълзи. Никога не я беше виждал в подобно състояние. И преди беше плакала, но обикновено скръбта й бе нетрайна като облак, засенчил за момент слънцето, докато сега Императрицата изглеждаше като бледа сянка на самата себе си. Цялата й жизненост и енергия сякаш бяха изцедени от нея. Реки имаше чувството, че изобщо не познаваше жената, която стоеше пред него.
— Какво търсиш?
Тя продължаваше да рови трескаво из окървавените чаршафи.
— Усетих го да излиза, усетих го да ме изоставя! — проплака Лараня, след което вдигна нещо, което приличаше на кървав съсирек, и се зае да го разглежда под светлината на лунните лъчи. Струйки тъмна течност потекоха между пръстите й. — Това ли е той? Това ли е?
Реки изведнъж почувства как му прилошава — бе осъзнал откъде бе дошла цялата тази кръв, както и какво беше онова, което сестра му търсеше с такова настървение. Имаше чувството, че ще се задуши — дробовете му сякаш бяха парализирани от ужаса, който бе сполетял Лараня.
— Това не е той — чу се да казва с гробовен глас. — Няма го вече. Сега е при Омеча.
— Не, не, не — започна да стене Лараня, поклащайки се напред-назад, докато продължаваше да стои на колене. — Това не е той! — проплака и захвърли съсирека. После погледна умоляващо към Реки. — Ако го намеря, ще мога да го върна обратно!
В този миг младежът заплака. Гледката на сълзите му изглежда трогна сестра му, защото тя протегна ръце към него, момчето пристъпи към нея и двамата се прегърнаха. Тя потръпна изведнъж и Реки се отдръпна рязко, осъзнавайки, че сигурно много я боли. Сестра му обаче го притегли към себе си.