Нишката на покварата

— Отвори раклата — каза, посочвайки към орнаментирания сандък, инкрустиран със злато, разположен до отсрещната стена. — Донеси ми ножа.

Младата жена се подчини. Сред сгънатите дрехи откри украсен със скъпоценни камъни кинжал и го подаде на Императрицата.

Реки изведнъж се разтревожи, несигурен за причината, поради която сестра му искаше оръжието.

— Имаш мисия, братко — каза му тя, а подпухналите й устни издаваха отвратителни мляскащи звуци, докато говореше. — Ще бъде трудна, а и пътят ще е дълъг; ала трябва да я изпълниш в името на честта на семейството ни. Без значение какво ще се случи. Разбра ли ме?

Реки бе смаян от сериозния й тон, който контрастираше толкова силно на фона на обезобразената жена, коленичила на леглото до него. Той кимна безмълвно.

— Тогава го направи заради мен — рече, след което намота дългата си коса около китката си и допря ножа до нея.

— Недей! — изкрещя Реки, ала беше прекалено бавен; три бързи движения и косата на сестра му се люшна напред, ала вече стигаше само до брадичката. Останалата част висеше в ръката й.

Той изстена. Лараня завърза снопа на възел, след което му го подаде.

— Занеси това на татко. Кажи му какво се случи.

Брат й не се осмеляваше да докосне отрязаните кичури. Да ги вземе, означаваше да приеме заръката на сестра си, обвързвайки се да я занесе на баща им — свещен оброк, който не можеше да престъпи. За жителите на Тчом Рин отрязването на женските коси означаваше възмездие. Това се правеше само когато жените бяха преживели нещо ужасно и само проливането на кръв можеше да възстанови равновесието.

Ако дадеше това на баща си, родът Танатсуа щеше да започне война с Императора.

За един кратък миг младежът си помисли за всички хора, чийто живот щеше да бъде пожертван заради това действие, за това колко агония и болка щеше да повлече след себе си то. В следващата секунда обаче мисълта му се насочи другаде. Тук ставаше въпрос за чест. Сестра му беше брутално пребита, а племенникът му — убит в утробата й. Беше повече от ясно какво трябваше да последва. В някаква малодушна част на душата си той дори беше доволен, че тежкото бреме нямаше да се стовари върху него, че беше само куриер.

Той пое отрязаната коса на сестра си и така оброкът беше направен.

— Сега тръгвай — рече му тя.

— Сега?

— Веднага! — извика му Лараня. — Вземи два коня и потегляй. Прехвърляй се от единия на другия; така ще се движиш по-бързо. Ако Мос разбере, ако Какре научи за това, ще се опитат да те спрат. Ще замажат случилото се с лъжите си, опитвайки се да спечелят повече време, а после ще се нахвърлят срещу нашето семейство. — Тръгвай!

— Лараня… — започна неуверено Реки.

— Тръгвай! — изкрещя му тя, защото не можеше да понесе раздялата им. Младежът се изправи с неохота, хвърли й един прощален поглед, изпълнен с тъга, след което пъхна косата в джоба на нощницата си и излезе.