Повелителка на реките

— Човек не може да не го харесва — казвам. — Той е красив, обаятелен, при това един от най-видните мъже в Англия. Но това не означава, че е редно кралицата да изпитва към него нещо друго освен роднинска привързаност.

— Твърде късно ми го казваш — изрича тя, с мек като коприна, топъл глас. — Твърде късно е за мен. Това не е роднинска привързаност, това е много повече, Жакета, за първи път в живота си се чувствам жива. За първи път в живота си се чувствам като жена. Чувствам се красива. Чувствам се желана. Не мога да устоя на това.

— Казах ви по-рано — напомням ѝ. — Предупредих ви.

Тя отново повдига красивите си рамене:

— Ах, Жакета! Знаеш така добре, както и аз, какво е да си влюбена. Ти би ли спряла, ако някой те беше предупредил?

Не ѝ отговарям.

— Ще трябва да го отпратите от двора — казвам направо. — Ще трябва да го отбягвате, може би в продължение на месеци. Това е катастрофа.

— Не мога — казва тя. — Кралят никога няма да го пусне да си отиде. Няма да го изпусне от поглед. А аз просто бих умряла, ако не го виждам, Жакета. Ти не знаеш. Той е единственият ми другар, той е моят кавалер, той е моят защитник: защитникът на кралицата.

— Това не е Камелот — предупреждавам я мрачно. — Отминали са времената на трубадурите. Хората ще си мислят лоши неща за вас, ако ви видят дори само да му се усмихвате, ще го обвинят, че е ваш фаворит, или дори по-лошо. Това, което казвате тук, е достатъчно, за да бъдете отхвърлена като съпруга и изпратена в манастир. Ако някой друг ви чуе да го казвате, с Едмънд Боуфорт ще бъде свършено. Вече го мразят и му завиждат, че е фаворит на краля. Ако до хората достигне дори думичка за особеното ви благоволение към него, ще заговорят най-ужасни неща. Вие сте кралицата, вашата репутация е като венецианско стъкло: скъпоценна и крехка. Трябва да внимавате. Вие не сте обикновена жена, не можете да имате лични чувства.

— Ще внимавам — казва тя задъхано. — Кълна се, че ще внимавам. — Сякаш предлага нещо в замяна за правото да бъде с него, сякаш е готова да предложи всичко за това право. — Ако внимавам, ако не му се усмихвам или не яздя твърде близко до него, ако не танцувам с него твърде често, все пак мога да го виждам, нали? Всички ще мислят, че той е с нас през цялото време по заповед на краля, не е нужно някой да знае, че той ме прави толкова щастлива, че си струва да живея, само за да бъда с него.

Знам, редно е да ѝ кажа, че изобщо не бива да остава насаме с него, никога, но изражението ѝ е толкова умолително! Тя е млада и самотна, а е ужасно да бъдеш млада жена в един голям кралски двор, където никого не го е грижа истински за теб. Знам това. Знам какво е да имаш съпруг, който почти не те забелязва, да има и друг млад мъж, който не може да откъсне очи от теб. Знам какво е да изгаряш от страст в студено легло.