Последният валс на Матилда

Най-сетне Брет стигна до Уолаби Флатс и удари спирачки в прахта пред хотела. Нямаше го по-малко от три седмици, но имаше чувството, че го е нямало цяла вечност. Въпреки че предпочиташе да отиде направо в Чаринга, трябваше първо да свърши нещо тук, колкото и да му бе неприятно.

Лорейн бършеше чаши зад бара. Пепеляворусата й коса изглеждаше така, сякаш и най-силният вихър нямаше да успее да я помръдне. Дебел слой тежък грим, размазан около очите й от силната жега, покриваше лицето й. Тя извика от изненада и се втурна към него.

— Трябваше да ме предупредиш, че се връщаш — каза задъхано и го стисна за ръката. — Боже мили, Брет. Радвам се да те видя.

Брет усети погледите на присъстващите, които наблюдаваха с любопитство тази сценка, изчерви се и бързо се изскубна от ръцете й.

— Нямам много време. Дай по една бира, Лорейн.

Лорейн наля бирата с отработен маниер в две изстудени високи чаши и подпря лакти на плота, като изложи на показ щедрото си деколте.

— Искаш ли още една? — измърка. — А може би искаш нещо друго?

Брет разбра погледа й и поклати глава.

— Само една бира, Лорейн.

Тя помръкна и усмивката й стана някак напрегната.

— Е, как е животът в Чаринга? Новата собственичка какво прави?

Брет изгълта бирата, която се плъзна по гърлото му и разля хлад по цялото му тяло.

— Не знам. Бях на север. — Не му се искаше да говори за Джени. Беше дошъл за друго.

Лорейн се наведе напред и гърдите й се разляха върху лъснатия плот.

— Чувала съм за момчетата. Тези на тръстиката. — Тя потръпна от удоволствие, когато прокара пръсти по ръката му. — Сигурно си изкарал страхотно. Навярно и аз трябва да се махна от Уолаби Флатс и да попътувам?

Брет се дръпна, сви си цигара и я запали. Положението беше по-заплетено, отколкото очакваше.

— Тук ще си по-добре, Лорейн, освен ако не искаш винаги да си на второ място, след тръстиката.

Тя се нацупи.

— Че какво ме задържа тук? Един куп овце и мъж, когото виждам три пъти в годината.

Брет допи бирата на няколко големи глътки.

— Ние не сме гаджета, Лорейн. Замини, ако искаш. Австралия е огромна страна и е пълна с всякакви мъже.

Лорейн трепна като ужилена и започна яростно да забърсва мокрите кръгчета от чашите по плота.

— Значи такава била работата, а? — заядливо подхвърли тя.

— Нали каза, че искаш да заминеш — оправда се Брет, като се правеше, че думите му нямат двояко значение. — Аз само се съгласих с теб.

Лорейн застина на едно място и очите й засвяткаха, а тонът и се насити с едва сдържаната злоба.

— Мислех си, че означавам нещо за теб, Брет Уилсън, но ти си същият като останалите негодници тук.

— Чакай малко, Лорейн. Преувеличаваш. Ние никога не сме били близки и аз никога не съм ти обещавал нищо.