Последният валс на Матилда

Матилда криеше парите под дъските на пода и държеше заредена пушка зад вратата. Въпреки че болшинството от скитниците бяха безобидни, не си струваше да рискува. Около Уолаби Флатс имаше много търсачи на опали, особено след като се разчу, че в една изоставена мина, са открити такива, слух, който привлече всякаква паплач от градовете. Мъже, които я гледаха с очите на Марвин. Мъже, които искаха нещо повече от топла храна и нощувка в плевнята.

Матилда се възхищаваше на жените, които придружаваха мъжете си и им влизаше в положението. Те бяха сурови като земята, която кръстосваха. Това ново поколение скитници обикаляше пустошта с каруци, натоварени с дрънчащи гърнета, тенджери и тигани. Някои от тях, също като Пег, бяха приветливи, други намръщени. Матилда разбираше защо не показваха мъката на самотното си съществуване. Тя знаеше, че в безграничната пустош имаше някое специално дърво или камък, който бележеше гроба на дете, съпруг или приятел. Места, които не значеха нищо за другите, но споменът за тях щеше да остане завинаги в техните смели сърца.

Мъжете й помагаха в ежедневната работа срещу брашно, захар и малко пари. Храната беше евтина, затова Матилда не се скъпеше и държеше да ги изпрати от Чаринга сити. Едни заминаваха, на тяхно място пристигаха други мъже, друго семейство, друга каруца.

Матилда знаеше какво е да се бориш, за да оцелееш. Благодарение на Том, който й позволяваше да ползва стригачницата му, чекът от вълната й даваше възможност да купува расови овни и овце за разплод и да наеме още помощник-овчари. Това беше лесно, трудно бе да намери работници, които биха работили за жена. Тукашните мъже имаха особени разбирания, в които не фигурираха жени началници и все пак тяхното мълчаливо неодобрение се превръщаше в уважение, когато останеха за по-дълго в Чаринга и откриеха, че Матилда не изисква от тях нищо повече от това, което тя самата не може да свърши. Тя нае Майк Престън и Уоли Пийбълс, които бяха дошли от провинция Мълга, след като техният шеф бе фалирал и беше доволна, че са около нея при всичките мъже, които идваха и си отиваха.

Етън Скуайърс се проявяваше като хитър неприятел. Макар че не се появи отново в Чаринга, тя усещаше злонамереното му присъствие върху земята си. Изтръгваше огради, за да може стадото й да премине в неговите пасища, заличаваше маркировката на овцете и на нейно място слагаше знака на Караджонг — зелен бор. Крадеше агнетата, когато се родяха на пасището; един от овните за разплод бе намерен с прекалено точен разрез на гърлото, за да е станал жертва на динго или глиган. Но нито тя, нито помощник-овчарите можеха да докажат намесата на Скуайърс. Въпреки безкрайното патрулиране по полетата и дългите нощи, прекарани на голата земя, не беше възможно да покрият всеки декар, а той сякаш винаги знаеше къде е най-уязвимото място.