Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Зимата дойде. Въздухът беше толкова студен, че от устата й излизаше пара, докато лежеше до Лейди в един овраг, който се намираше в най-далечния край на южното пасище. Другите патрулираха в близките пасища, където агненето беше в разгара си. Тя сама си избра да пази на това по-отдалечено пасище. Наоколо беше тихо, а тънкото одеяло не я предпазваше от нощния мраз. Дори овцете се гушеха една в друга в тъмното.
Звукът, който я разбуди от лекия сън, беше тих, крадлив и идваше съвсем отблизо. Беше прекалено предпазлив, за да е от някоя дива свиня, но можеше да е някое динго. Матилда освободи предпазителя на пушката и се сниши. Очите й бяха привикнали към тъмнината и скоро тя забеляза движещите се силуети край оградата. Нападателите бяха двукраки и целта им беше очевидна.
Матилда пропълзя безшумно надолу по дерето, като се криеше в сянката и ги заобиколи. Блу я последва с оголени зъби и настръхнала козина. Стойката му беше напрегната, едва се сдържаше да не скочи, но явно разбираше, че трябва да пази тишина и да чака нейния знак, за да нападне.
Тримата мъже започнаха да режат мрежата и да вадят коловете от оградата. Овцете се раздвижиха неспокойно. Кучетата започнаха да скимтят. Матилда не помръдваше.
— Накарай проклетите кучета да млъкнат — изсъска един познат глас.
Побиха я студени тръпки, които нямаха нищо общо със зимния студ, бяха по-скоро от омраза. Били, изтърсакът на Скуайърс, вършеше мръсната работа на баща си.
— Ще ми се да видя лицето й, когато открие, че стадото й го няма!
— И това ще стане, ако не побързаме — изръмжа един от ратаите на Скуайърс. — Накарай кучетата да си свършат работата. Бързо!
Матилда изчака до момента, когато стадото беше почти събрано и се изправи с насочена пушка срещу Били Скуайърс.
— Стига толкова! Още едно движение и ще стрелям.
Ръмженето на Блу потвърди заплахата й — чакаше сигнал, за да нападне.
Тримата замръзнаха, но кучетата им продължиха да прикарват овцете все по-близо до дупката в оградата.
Изстрелите й отекнаха и куршумите се забиха в земята до краката на Били, като вдигнаха във въздуха буци пръст и го накараха да подскочи. Както очакваше, овцете се подплашиха и се разпръснаха из полето. Матилда зареди в пушката още патрони и продължи да я държи насочена.
— Приберете си кучетата и се махайте от земята ми — извика тя.
Блу лежеше присвит на земята, наежен срещу една овчарка, която беше същински звяр — водачът на глутницата, с огромни зъби и дълга козина. Тримата мъже продължаваха да стоят, без да викат кучетата си.
— Няма да стреляш, Матилда. Няма да посмееш. — Тонът на Били не съответстваше на думите му.
— Почакай да видиш — мрачно отвърна тя. Пръстът й леко натисна спусъка, дулото сочеше право към Били.
Мъжете взеха притеснено да мърморят. Били пръв се втурна назад към Караджонг.
Двете кучета бяха наежени едно срещу друго, с оголени челюсти, зъл поглед и настръхнали гърбове и обикаляха в кръг с вдървени крака.
— Прибери си кучето или ще го застрелям! — викна Матилда.
Тропот на копита почти заглуши силното изсвирване. Нямаше нужда Матилда да отклонява погледа си от Били, за да разбере, че Уоли и Майк бяха чули изстрелите й и идваха.
— Хванете ги момчета. Трябва да поправят оградата и да върнат овцете.
Мъжете от Караджонг се втурнаха към конете си, но не успяха да сторят нищо срещу тежкия камшик, ласото и злобното куче. Матилда възседна Лейди и се присъедини към Майк и Уоли, чиито пушки бяха насочени право срещу тримата мъже. Веднага щом поправиха оградата, Матилда каза на Майк:
— Вържи ги, Майк. Време е момченцето на татко да си ходи вкъщи.
Майк се ухили и помогна на Уоли да хване и върже съпротивляващите се вбесени мъже за седлата на конете им. Потеглиха към Караджонг, а Блу ръмжеше и хапеше полюшващите се крака и ръце на вързаните мъже.
Слънцето изгряваше, когато преминаха последната порта на Караджонг и пред очите им се откри огромната къща. От всеки прозорец на внушителната каменна сграда струеше светлина и огряваше спретнатите градини, които се виеха покрай реката и разпръсваха сенките си над околните постройки.