Последният валс на Матилда

Първоначално Брет нямаше намерение да се вижда с Гил, но след потискащата среща с Джон и Дейви имаше нужда да си отдъхне и да събере мислите си. Ако Джени възнамеряваше да продаде Чаринга, то тогава беше крайно време да помисли за нова работа и дори за собствена ферма. Гил беше приятен събеседник. Имаха общи интереси и еднакъв поглед върху живота.

Фермата на Гил се намираше на около сто и петдесет километра югозападно от Чарливил, навътре в провинция Мълга, където овцете и говедата надхвърляха с хиляди броя на хората. Къщата му представляваше стара изящна постройка в стила на първите заселници — със сенчеста веранда и железни декоративни решетки на перилата. Редици от пиперови дървета пазеха ливадите край къщата, в градината растяха най-различни цветя — буйни и красиви.

— Брет, откъде изникна изведнъж? Господи, толкова се радвам, че те виждам.

Брет слезе от камионетката и прегърна брат си. Разликата във възрастта им беше по-малко от година и повечето хора ги мислеха за близнаци.

— Радвам се да те видя, приятелю — поздрави Брет и се усмихна широко. — Бях на север, за да се видя с Джон и Дейви и реших да намина към вас. Ако съм дошъл в неподходящо време, винаги мога да се кача обратно и да продължа към къщи.

— Не си го и помисляй, приятелю. Грейси никога няма да ми прости, ако те пусна да си ходиш.

Тъкмо се качваха по стъпалата към верандата, когато вратата с мрежата се тресна и Грейс се метна в прегръдките на Брет. Беше висока, мургава, стройна и слаба като момче, въпреки че бе родила три деца. Брет я обичаше като родна сестра.

Тя най-сетне го пусна и отстъпи назад, за да го огледа.

— Красив, както винаги. Чудя се как никое момиче не те е лапнало още.

Брет и Гил се погледнаха разбиращо.

— Виждам, че не си се променила — промърмори иронично Брет.

Грейс го плесна закачливо.

— Време е да се задомиш, Брет Уилсън. Моите деца имат нужда от братовчедите, които да си играят и да им ходят на гости. Нима по онези места няма някоя жена, която да харесваш?

Той ядосано сви рамене, усещаше, че се изчервява.

— Няма ли да почерпиш по бира, Грейси? Устата ми съвсем пресъхна.

Тя му хвърли поглед, който казваше, че нищо няма да я отклони от мисията й в живота и влезе в къщата, за да донесе бира.

— Къде са децата?

— На пасищата с Уил Старки. Стадото е на зимните пасища и решихме, че са достатъчно големи, за да спят навън. Утре ги чакаме да се върнат.

Брет се усмихна при мисълта за двете момчета и сестра им.

— Не мога да си представя как тези разбойници се оправят със стадото.

— Ще се изненадаш, като ги видиш как яздят. Добри са почти колкото мен. Мисля, че ще останат във фермата, след като завършат училище. — Той погледна към Брет. — Имат особено отношение към земята, също като нас двамата.

Грейс се върна с бирите и чиния сандвичи, за да се подкрепят, докато стане време за чая. Тримата се отпуснаха в удобните столове и се загледаха в пасищата. Поговориха си за Джон и Дейви, за тръстиката и посещението на гробището. Гил му разказа за продажбата на вълната, за сушата и за отглеждането на расови коне, което беше последното му рисковано начинание. Грейси се опита да навие Брет да се запознае с няколко от неомъжените й приятелки, но се отказа, след като той я заплаши, че ще си тръгне.