Последният валс на Матилда
- Автор: Маккинли Тамара
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-300-X
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният валс на Матилда». Краткое содержание книги:
Джени я получава като прощален подарък от съпруга си. Тя научава за завещанието, едва след смъртта му. Без да знае къде да потърси подкрепа и утеха, решава да замине за Чаринга. Фермата крие своите тайни. Тайни, които витаят около предишната й собственичка, Матилда Томас. Явно е, че никой от съседите й не желае да говори за Матилда.
Постепенно тази сурова земя започва да си проправя път към сърцето на Джени.
Колкото повече време изминава, толкова повече усеща натрапливото присъствие на предишната собственичка.
Тогава открива дневниците на Матилда и се оказва въвлечена в един разказ, много по-шокиращ, отколкото някога си е представяла.
Грейс го погледна замислено.
— Нещо се мъти в главата ти, Брет, и имам чувството, че няма нищо общо с Джон и Дейви. — Тя подпря ръце на коленете си и се приведе към него. — Какво има, слънчице? Неприятности в Чаринга?
„Ама че проклетница — помисли си ядосано Брет. — Никога не пропуска възможност.“ Отпи една голяма глътка от бирата, за да спечели време, но тя продължи да го гледа с очакване.
— Чаринга има нов собственик — продума накрая.
— Господи, каква новина! — възкликна тя. — Нали още не си загубил работата си?
Брет се загледа в чашата, преди да я пресуши.
— Не знам. Новата собственичка е от Сидни и не е много сигурно дали няма да реши да я продаде.
— Собственичка? — Очите на Грейси светнаха. Тя се облегна на стола и скръсти ръце. — Значи това било — каза тържествуващо. — От минутата, в която те видях, разбрах, че става нещо.
— Зарежи това, Грейси — промърмори Гил. — Не оставяш човек една дума да каже.
Започна да не го свърта на едно място. Стана от стола и се заразхожда напред-назад по верандата, докато им разказваше за Джени. Когато свърши, млъкна и пъхна ръце в джобовете.
— Вече ви е ясно, че времето ми в Чаринга може би изтича и трябва да реша какво ще правя по-нататък. Отчасти съм дошъл и затова.
Грейси се разсмя до сълзи и двамата братя се спогледаха и свиха рамене. Нямаше смисъл да се опитват да разберат какво се върти в главите на жените.
След малко тя се успокои и ги изгледа със съжаление.
— Мъже! — възкликна с укор. — Ама, честно. Нямате си никакво понятие, нали? — Тя се обърна към Брет. — Изглежда си влюбен в тази млада вдовица. Защо тогава е тази трагедия? Кажи й, глупак такъв! Виж какво ще ти отговори, преди да изпадаш в паника. — Тя вдигна брадичка и очите й светнаха като на ястреб. — Предполагам, че ще останеш изненадан от отговора й.
Брет за момент се обнадежди, но след като размисли, отново помръкна.
— Тя е много богата, Грейси. Какво, за бога, ще види в мен?
Грейс започна припряно да събира чиниите и чашите. На бузите й бяха избили две червени петна.
— Не се подценявай, Брет. Ако тя не разбира какъв свестен човек си, тогава не си струва да си с нея. — Тя се изправи и го погледна ядосано. — Чака достатъчно дълго, докато срещнеш подходящата жена. Недей да изпускаш тази възможност. Може да е последната.
— Не е толкова лесно — избоботи Брет. — Тя е богата, красива и още скърби за семейството си.
Като балансираше с чиниите, Грейс открехна вратата с крак.
— Аз не ти казвам да скочиш и с двата крака — въздъхна тя. — Дай й време да те опознае. Първо се сприятелете и после виж как ще се развият нещата. — Тя го погледна нежно. — Заслужава си да почакаш, ако държиш на нея, Брет. — Вратата се затръшна зад нея и на верандата настъпи тишина.
— Мисля, че Грейси е права, приятелю — обади се Гил замислено.
Брет насочи погледа си към ливадите, объркан от собствените си мисли.
— Сигурно — промърмори Брет, — но ако не се получи нищо, ще трябва да си потърся нова работа.
Гил се облегна на стола и подпря крака на перилата.
— Има един хубав малък имот, който ще излезе на пазара след няколко месеца. Фред Долиш и жена му са решили да се оттеглят и ще се местят в Дарвин, при внуците си. Фермата е прекалено голяма за тях, а никой от синовете им не иска да се занимава с нея, затова ще я продадат. — Той погледна към Брет. — Фермата е около четиристотин хиляди декара. Овцете и конете им са първокласни. Ще ти хареса, Брет — ако имаш пари да я купиш.
Брет си помисли за банковата си сметка. Парите не бяха толкова много, колкото преди развода, но щяха да стигнат. Единствено мисълта за Чаринга и Джени го задържаше.
— Звучи ми добре. Ще трябва да си помисля — каза накрая той.
— Добре, помисли си, а аз ще поговоря с Грейс. Става непоносима, когато надуши някоя любовна история.
Двамата братя се засмяха и отидоха да нагледат новите коне, пристигнали рано сутринта. Часовете се изнизаха и денят се стопи. Най-накрая Брет заспа в дневната, сред изпочупените играчки на децата.