Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Тя въздъхна, взе папките и затича под проливния дъжд. Отвори вратата, влезе с приведена глава и се упъти право към асансьорите. Но гласът на Дейв Крукшанк я накара да спре.
— Инспектор Пири — подвикна той. — Очакват ви.
Карен се обърна и видя как Джени Прентис се надига колебливо от един стол в приемната. Очевидно бе положила усилие да подобри външния си вид. Косата й беше прибрана в стегнат кок, а дрехите й очевидно бяха тези, които пазеше за специални случаи. Тъмночервеното вълнено палто би трябвало да бъде убийствено топло за юли, но това не се отнасяше до тазгодишното лято.
— Госпожа Прентис — каза Карен с надеждата, че не й е проличало как й се сви сърцето, когато я видя.
— Трябва да поговоря с вас — каза Джени. — Няма да ви отнема много време — допълни тя, забелязвайки как Карен погледна към часовника на стената.
— Добре, защото наистина не разполагам с много време — отвърна Карен.
Точно до фоайето имаше малко помещение за срещи и тя поведе Джени Прентис натам. Тръсна папките на един стол в ъгъла, после се разположи срещу Джени, която седна от другата страна на малката масичка. Не беше в настроение да търпи усуквания.
— Предполагам, че сте дошла да отговорите на въпросите, които се опитах да ви задам вчера?
— Не — отвърна Джени, толкова заинатена, колкото умееше да бъде и самата Карен. — Дойдох да ви кажа да прекратите.
— Какво да прекратя?
— Това така наречено издирване на изчезналия Мик. — Очите й срещнаха предизвикателно погледа на Карен. — Той не е изчезнал. Аз знам къде е.
Това беше последното, което Карен бе очаквала да чуе.
— Какво искате да кажете с това, че знаете къде е?
Джени сви рамене.
— Не виждам по какъв друг начин да се изразя. От години знам къде е той. А той не искаше да има вече нищо общо с нас.
— Но защо тогава го пазите в тайна? Защо аз научавам това едва сега? Не сте ли чували, че не е редно да се губи времето на полицията?
Карен съзнаваше, че почти крещи, но не я беше грижа.
— Не исках да разстройвам Миша. Как бихте се почувствали вие, ако някой ви каже, че баща ви не иска и да чуе за вас? Исках да й го спестя.
Карен я загледа със съмнение. Тонът и изражението на Джени бяха убедителни, но Карен не можеше да си позволи да приеме току-така думите й за чиста монета.
— А какво ще кажете за Люк? Нима не бихте сторили всичко по силите си, за да го спасите? Нима Миша няма правото да поиска помощ за него?
Джени я изгледа презрително.
— Да не мислите, че вече не съм го питала? Умолявах го. Пращах му снимки на малкия Люк, за да се опитам да го накарам да промени решението си. Но той просто отговаряше, че няма нищо общо с момчето. — Тя отклони поглед. — Струва ми се, че той има друго семейство. За него ние нямаме значение. Мъжете като че ли се справят с това по-добре от жените.
— Налага се да поговоря с него — каза Карен.
Джени поклати глава.
— Няма начин.
— Вижте, госпожо Прентис — произнесе Карен с нарастващо раздразнение, — ние получихме съобщение за изчезнал човек. Вие твърдите, че той не е изчезнал, но имам само вашата дума, че това е така. Ние имаме нужда от потвърждение на това, което ми казахте. Ако не търсех такова потвърждение, значи не бих изпълнявала правилно служебните си задължения.
— И какво ще стане тогава? — Джени стисна с две ръце ръба на масата. — Какво ще стане, когато Миша ви попита как върви търсенето? Ще я излъжете ли? И това ли е част от служебните ви задължения? Ще я излъжете с надеждата, че тя няма да узнае истината от някое друго ченге, запознато със случая? Или ще й кажете истината и ще разбиете още веднъж сърцето й?