Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Значи причина за обработка има? — осведоми се Фил.
— О, да. Има. — Тя насочи лъча на фенера към краката им. — Нали виждате, тук подът е просто утъпкана пръст. Във вътрешното помещение, вляво, земята е разровена. Правен е опит да се утъпче, но текстурата беше видимо различна от тази на пръстта в останалата част на пода. Поставих вътре няколко лампи и камера, и започнах да копая. — Гласът на Ривър зазвуча хладно и сдържано. — Не ми се наложи да копая много надълбоко. На около шест инча дълбочина открих череп. Не съм го местила. Исках да видите всичко, както си е, преди да предприема каквото и да било — тя им махна с ръка, подканвайки ги да се отдръпнат от купчината паднали камъни. — Ще ви трябват гащеризони — допълни тя и се обърна към студентите. — Джаки, можеш ли да ми намериш гащеризони и калцуни за инспектор Пири и детектив Пархатка?
Когато се облякоха, Ривър им обясни какви са възможностите. Всичко се свеждаше до два варианта — или да оставят студентите да продължат работа под прекия контрол на Ривър, или да докарат полицейски специалисти по обработка на местопрестъпления.
— Решението е ваше — каза Ривър. — А аз бих казала, че ние гарантираме не само по-ниски разходи, но и че моите хора са обучавани по-скоро от вашите. Не знам какво е нивото на познанията на вашите хора в областта на археологията и антропологията, но бих казала, че сравнително малобройна полиция като тази на Файф надали поддържа екип от висококвалифицирани специалисти.
Карен й хвърли един от онези погледи, с които принуждаваше подчинените си да се чувстват като малки деца.
— Откакто съм на работа в полицията тук, не сме имали подобен случай. Но всеки път, когато нещо излезе извън границите на рутинната работа, ползваме външни специалисти. Важното за нас е събраните доказателства да бъдат признати в съда. Знам, че ти можеш да бъдеш представена като квалифициран експерт, за да дадеш показания, но това не важи за студентите ти. Ще се наложи да обсъдя въпроса с Макарона, но ми се струва, че би трябвало да продължим да работим с вас. Ще се наложи работата ви да бъде следена от две видеокамери, които ще бъдат включени през цялото време, и ти ще трябва да присъстваш постоянно, докато студентите работят. — Тя закопча гащеризона си, доволна, че Джаки й е избрала достатъчно голям размер, който да побере едрото й тяло. Колегите от отдела за обработка на местопрестъпленията невинаги проявяваха такава учтивост. Тя ги подозираше, че го правят нарочно, за да я накарат да се почувства неудобно на място, което приемаха за своя територия. — Да отидем да погледнем тогава.
Ривър подаде на двамата по един фенер.
— Не съм маркирала с лента пътека, по която трябва да се минава — каза тя и прикрепи към челото си лампа. — Просто се опитвайте да вървите колкото е възможно по-вляво.
Последваха подскачащата светлина на лампата на челото й и потънаха в мрака. Карен хвърли един последен поглед през рамо, но не можа да види нищо зад силуета на Фил. Когато прекосиха останките от каменопада, въздухът се промени, соленият му морски вкус бе изместен от слаб лъх на застояло, примесен с по-острата миризма от стари изпражнения на птици и прилепи. Приглушената светлина някъде пред тях показваше, че там е прожекторът на камерата, която още работеше.
Ривър спря, когато разстоянието между стените започна да се разширява и те се озоваха в просторно помещение. Светлината от нейната лампа, подпомогната от светлината на камерата, разкри малка част от пръстения под, където пръстта беше изровена, така се бе образувала плитка вдлъбнатина. На фона на червеникавокафявата пръст се открояваха с мътната си белота добре познатите очертания на човешки череп.
— Ти беше права — каза тихо Фил.
— Нямаш представа доколко това не ме радва — каза потиснато Карен, оглеждайки в подробности това, което виждаше пред себе си. Обърна се, за да събере мислите си. — Горкият нещастник, който и да е той.
Вторник, 3 юли 2007
Гленротес
Карен спря на своето място в паркинга на полицейската централа и изключи двигателя. Остана на мястото си, загледана в дъжда, който отново бе започнал да се стича по предното стъкло. Днешната сутрин нямаше да бъде една от най-лесните в кариерата й. Разполагаше с труп, но технически погледнато не с този труп, който й трябваше. Трябваше да възпре Макарона от недомислени решения, за да не си втълпи, че това е някой от похитителите на Катрина Макленън Грант. А за да осъществи тази своя цел, се налагаше да признае, че е работила по нещо, за което той не е бил уведомен. Фил се оказа прав. Не трябваше да си угажда на желанието да взема лично участие в разследването. Не я успокояваше много това, че бе постигнала далеч по-голям напредък по случая Мик Прентис, отколкото това би било възможно за униформените й колеги. Ако успееше да се измъкне без официално порицание, това несъмнено би било постижение.