Небесносини грехове

Борех се с ardeur, докато пътувахме към „Циркът". Борех се с ardeur, докато тичах през паркинга и когато заблъсках по вратата. Профучах покрай изненаданата физиономия на

Боби Лий и успях да изрека:

- Питай Натаниел относно джипа. - След което вече го бях подминала и тичах към стълбите, които водеха надолу, към подземията.

Ричард също тичаше. Тичаше през дървета, клони и листа, които го удряха, но той не беше точно на същото място, отмяташе ги, движеше се, като вода, превърната в плът, плът, превърната в бързина. Докато той бягаше през дърветата, чух нещо голямо, което трошеше клоните пред него. Главата на Ричард се вдигна и преследването започна.

Блъснах вратата на спалнята на Жан-Клод, когато Ричард мерна елена, който бягаше с всички сили точно пред него. В гората имаше и други вълци, повечето бяха във вълча форма, но не всички.

Отворих вратата и телохранителите до нея я затвориха плътно след мен.

Не знам какво са усетили, или какво са видели, и вероятно така беше по-добре.

Върху леглото все още имаше сини копринени чаршафи и Ашър продължаваше да лежи, обграден от тях, неподвижен, мъртъв. Единствено Господарят на града беше буден, само той се движеше. Изпратих мислено въпрос и усетих всички вампири да дремят в ковчезите си или затъкнати в легла. За миг докоснах Анджелито и го видях да крачи неспокойно, объркан, чудещ се защо господарката му не е успяла с дяволския си план. Той погледна нагоре сякаш ме видя, или почувства нещо, след което се озовах обратно до вратата на банята. Ричард беше уловил елена си и се бореше. Едно копито го удари през корема, разкъса кожата, но вече имаше и други вълци, и кошутата нямаше никакъв шанс.

Вълк с черна козина разкъса гърлото й и усетих как Ричард, в човешка форма, се е качил върху нея и се опитва да я удържи, докато борбата ставаше по-бавна, по-спазматична, неволна. Страхът на кошутата отслабваше, като отворено шампанско, което е оставено да изветрее.

Вратата на банята се отвори, удари стената, но аз не помнех да съм я докосвала. Минах през вратата, преди тя да се затвори със сила зад мен, и отново - не помнех да съм я докосвала.

Жан-Клод се намираше в черната мраморна вана. Беше застанал на колене, а дългата му черна коса прилепваше към раменете. Беше се изкъпал. Като ме е усетил да се приближавам към него каго буря от нужда, си бе взел душ. Разбира се, и преди ме е усещал като буря от желание, но това не винаги означаваше, че бурята ще се изсипе върху него.

Усещах прясната, гореща кръв, докато Ричард се навеждаше към гърлото на кошутата.

Вълкът, който беше извършил убийството, всъщност бе отстъпил, така че Улфрик да може да се храни. Кожата на кошутата миришеше остро, почти горчиво, сякаш страхът се беше просмукал навън по нея. Не исках да съм в съзнанието на Ричард, когато докоснеше с уста тази плът.