Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Еднолично? Не — каза майка му. — Освен очевидното — че трябва да разширим значително научните и биологичните си изследвания и не само на университетско и военно ниво, а да започнем този процес още в началното училище. — Въздъхна. — Когато всичко е приоритет, нищо не е приоритет, но този въпрос е в основата на всичко останало. Изглежда логично хората да са на едно мнение по него, но… Хора.
— Изглежда, висшите не се интересуват само от недвижимата собственост… Ох — прекъсна мисълта си Майлс, когато ятото от дечурлига и техни придружители се появи иззад ъгъла на път към родителската централа. „В очите на Корделия по-младите членове на екипажа сигурно също изглеждат като деца“, помисли си Джоул. Самият той също можеше да ги види по този начин — достатъчно бе леко да примижи.
В светлината на току-що прекъснатия разговор лесно се досети за генезиса на замислените, тревожни погледи, с които възрастните гледаха приближаващите деца. „Стари страхове с нови лица.“ Плъзна за последно поглед по стария боен кораб и тръгна след останалите към свързващите тръби.
Ако призванието му беше да защитава Бараяр — а той не смяташе, че тази представа е изцяло илюзорна и плод на самозаблуда, — възможно ли бе през последните трийсет години да е работил в грешната институция?
Семейство Воркосиган бе доставено успешно в базата рано сутринта. Оливър се отби през апартамента си, а Корделия подкара останалите към вицекралския дворец. Остатъка от сутринта посвети на гоненица с онези свои задължения, които не можеха да минат през комтаблото, най-вече срещи с хора, които искаха от нея да им осигури стоки или услуги, най-често безплатно. Започваше да се чувства като изтощена майка. Постара се да изтръгне възможно най-много обещания в замяна.
Тези задачи бяха поносими, дори приятни в някаква степен, когато ѝ бе по силите да осигури исканото, доста по-неприятни, когато не можеше (най-често случаят беше такъв), и най-неприятни, когато искането на една група влизаше в непримиримо противоречие с исканията на втора и трета. От друга страна, не беше изключено опитът ѝ като вицекралица да я подготви за втората среща с майчинството. Утешителна мисъл.
Докато вървеше през градината на път към планирания семеен обяд, видя Алекс да седи на една уединена пейка и да си клати краката — и буквално, и метафорично? Алекс беше кротко дете, чието мълчание оставаше незабелязано сред врявата на братята и сестрите му, но когато го видиш така, сам, правеше впечатление. Корделия свърна с усмивка към него.
— Здрасти, хлапе.
Той вдигна глава и я погледна.
— Здрасти, бабо. — После, явно осъзнал, че баба му няма да си тръгне, се премести встрани да ѝ направи място и тя седна до него. Двамата се загледаха в красивите растения и една лъкатушна пътечка, която създаваше впечатлението, че се вие с километри сред листака.
— Какво прави народът? — попита тя, за да избегне по-директното: „Защо си самичък тук?“.
Въпреки това Алекс вдигна отбранително рамене. След миг все пак отговори:
— Мама работи върху твоя градински проект. Татко отиде до базата да говори с адмирал Джоул за онова учение. Хелън и другите момичета са вътре и играят с Фреди.
И са оставили Алекс извън играта, понеже е единственото момче? Жалко, че Селиг още бе твърде малък да му прави компания. Идеята на Майлс да заченат всичките си деца наведнъж сега ѝ се стори с една идея по-малко откачена.
— Хареса ли ти разходката до стария боен кораб?
— Да, интересно беше. — После, вероятно преценил отговора си като доста постен, добави: — Най-много ми хареса, когато адмирал Джоул разказваше за дядо.
— И на мен. — Корделия се поколеба, после подхвърли уж небрежно: — Тогава защо си провесил нос? Заради момичетата ли?
Алекс направи физиономия и поклати глава — отхвърляше това дадено му наготово обяснение. По детски честен, той въздъхна и каза:
— Не, заради татко.
Корделия се зачуди как да го попита така, че хем да не го притисне, хем да го подкани към отговор.
— Защо, сега пък какво е намислил? — каза накрая.
— Нищо ново. Просто пак говореше за Академията. Често го прави.
Интересно. Ако не друго, Алекс явно си даваше сметка, че тази фамилна обсесия е свързана колкото с него, толкова и с Майлс. Екатерин със сигурност имаше пръст в това, помисли си Корделия.
— Просто иска да те насърчи. Самият той срещна много трудности, докато го приемат, заради увредите му… направи и невъзможното, за да преодолее пречките по пътя си, така че… сега иска да те улесни.