Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Може ли да взема няколко?

— Рано или късно ще ги наследиш всичките. Много се радвам, че ти харесват. Но ако искаш да вземеш няколко сега, избери онези, които ти допадат най-много, и аз ще уредя да ги съберат в нещо като албум, така че да не пострадат по пътя. — В специална опаковка и прочие… някой от персонала ѝ все щеше да знае какво да направи.

— Бих искал, да — отвърна той, толкова тихо, че Корделия се наведе, за да го чуе.

— Значи ще го направим. Разгледай ги спокойно. — Отиде на бюрото си, за да му осигури пространство. Наблюдаваше го тайно над видплочата на комтаблото си и се чудеше правилно ли е постъпила. Вероятно да, защото Алекс още разглеждаше рисунките, когато се наложи да прекъснат за обяд. Не спомена нищо за това на масата, не че имаше голям шанс да вземе думата, след като се събра целият клан.

Заобиколена от бандата, Корделия се сети за едно старо родителско проклятие: „Дано имаш шест деца, всичките като теб.“ Само дето в техния случай проклятието бе придобило друг облик. Майлс би бил повече от щастлив, ако имаше шест деца по свой образ и подобие, защото би знаел какво да прави с тях. Вместо това му се бяха паднали шест много различни от него деца, различни и помежду си. Като си помислиш, това бе доста по-добро като отмъщение.

Върнаха се в кабинета ѝ и Корделия се зачете в следващия доклад, тиха като мишка, за да не смути детето, което се бе заело отново с рисунките на Арал. Уж четеше, а всъщност бе наострила уши за тихите възклицания на изненада и прошепнатите коментари. Минутите се точеха и по някое време Корделия си даде сметка, че скоро ще трябва да се върне в служебния си офис. Точно тогава Алекс възкликна:

— Това си ти, бабо! Защо си без дрехи? Да плуваш ли си ходила?

Корделия успя да се спре, преди да е скочила панически от стола, и се приближи спокойно до масата. Вероятно бе трябвало да заключи онова чекмедже, само дето чекмеджетата нямаха индивидуални ключалки, а само шкафът.

— Художниците винаги се упражняват да рисуват голи тела — каза Корделия. — Доколкото знам, те са най-трудни за рисуване. Позирах за дядо ти, когато искаше да се упражнява.

— Добре изглежда. Тоест, прилича на теб. А това е адмирал Джоул. Сигурно дядо е трябвало да се упражнява и с рисуването на мъже.

— Точно така. — Еротичният привкус на рисунките явно му убягваше. По-надолу в купчината имаше няколко доста по-откровени рисунки и Корделия награби всичките уж за да ги погледне по-отблизо.

— А хермафродити рисувал ли е? Трябва да има и хермафродити. И четириръки също. И от онези водни хора. И тежкопланетяни.

— Нямаше кой да му позира. По онова време консул Вермилиън още не беше пристигнал. — Дали Вермилиън би се съгласил да позира? Може би. Но и за това, както и за много други неща, беше твърде късно.

Следващата рисунка в купчината изобразяваше двамата с Оливър в леглото. Това би било доста по-трудно да обясни на внука си. Избра напосоки две рисунки с облечени хора и ги остави на масата да отвлече вниманието на Алекс, докато скрие другите. Някой ден той щеше да наследи всички рисунки — сърце не би ѝ дало да унищожи нито една от тях, — но не беше нужно да ги вижда сега.