Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
„Дотук с разговора за пластобетона значи.“ Или с други отклоняващи вниманието теми.
— Да — призна Джоул. — Дори не предполагах, че е технически осъществимо. А и по онова време още не се срещахме, когато тя се върна от Зимния празник със замразения материал. — Поколеба се. Къде искаше да стигне Майлс с този разговор? И искаше ли Джоул да му играе по свирката? — А… а ти? Изненадан ли беше?
Майлс разклати ръка в смисъл „и да, и не“.
— Винаги съм знаел, че иска дъщеря. Не вместо мен, държа да подчертая. В добавка. Сигурно затова вземаше под крилото си разни бараярски момичета през годините, да задоволява тази своя майчинска мания. Мислех, че се е отказала от идеята за своя дъщеря преди десетилетия. Знаех за замразения материал — информацията беше в морето от документи, които трябваше да прегледам като изпълнител на завещанието на татко, — но имах милион други неща на главата и сметнах, че поне този проблем е на майка ми, а не мой. После съвсем забравих за това, а и тя не повдигна въпроса. — Последното го накара да се навъси.
— На мен също не беше казала нищо. Вероятно е изчаквала да потвърди жизнеспособността на пробите — каза Джоул. — Това трябва да е било. — А ако материалът се бе оказал нежизнеспособен, щеше ли да държи и тази скръб заключена в сърцето си, без да сподели с никого тежестта ѝ? Тъжно, но твърде вероятно. Беше негов ред да смръщи чело.
— Истинската изненада е Сергияр — продължи Майлс. — Мислех, че ще се прибере у дома. И ще прави… и аз не знам какво. Нещо. Ще бъде баба, да речем. Децата страдат от сериозен недостиг на баби и дядовци — татко почина, майката на Екатерин е покойница отдавна, а баща ѝ живее на Южния континент и рядко идва. Е, вуйна ѝ и вуйчо ѝ Вортис живеят в града. Има и братя със свои съпруги и деца, има го и Ники, също Алис и Саймън, и… с други думи, децата ни не са чак толкова лишени от роднини, колкото бях аз като малък. Аз имах само стария граф Пьотър. И братовчеда Иван от време на време. — Веждите му се свъсиха съвсем при мисълта за този роднински недостиг.
— Останал бях с впечатлението, че сега Екатерин отговаря за вашия окръг — кротко каза Джоул. — Две графини в един окръг не е ли малко като две жени в една кухня?
— Майка ми не е изместена, по дяволите — каза Майлс. — Не е възможно да си мисли, че… нали? — Искрено смущение разшири очите му. — Не ми казвай, че това е причината!
— Не, не, не е това, сигурен съм — каза Джоул. — По-скоро е въпрос на личен избор. Подозирам, че иска да се върне към старите си корени в астрономическия корпус. Избрала е тази кариера, за да открива нови светове, а Сергияр е нов свят, така че… върши работа.
Майлс се поободри.
— Като Бараяр в младостта ѝ? Да, може и да си прав.
— Не спомена нито един от бетанските си роднини — отбеляза с любопитство Джоул и намести по-удобно гръб на подпората си от чували. — Знам, че Корделия поддържа връзка с брат си. А ти имаш братовчеди там, нали?
Майлс сви рамене, малко смутено.
— Трима. Запознахме се лично чак когато заминах за една учебна година на Бета. Бях на петнайсет. А те всичките бяха на различна от моята възраст, което е важно, когато си на петнайсет. Отказах се да следя партньорите и дечурлигата им, макар че мама редовно получава съобщения на тази тема от майка си и се чувства длъжна да ми ги препраща.
Джоул, самият той жертва на подобни майчински доклади за роднини, които почти не познаваше и които би подминал на улицата, кимна с разбиране. Съобщенията все по-често съдържаха некролози. Едва в последните години си бе дал сметка, че това е нейният тромав начин да даде израз на усещането си за загуба, а не опит да го депресира по теснолъчевия канал. Научил се бе да отговаря на съобщенията ѝ.
Майлс се намръщи.
— Може би трябва да си на подходящата възраст, за да се сближиш с роднините си. Ако не сте прекарали достатъчно време заедно в детството, просто изпускаш влака. След това най-много да станете добри познати. Е, с известни привилегии при спешна ситуация — добави той. — Ако, да речем, се озова на Бета и се сблъскам с проблеми. Или ако някой от тях има нужда от помощ на Бараяр. Нещо такова.
Когато беше на осемнайсет, Джоул нямаше търпение да се махне от провинциалния окръг, където беше роден, и редките му визити след това не бяха променили отношението му. С други думи, не отношенията му с Арал, нито отношенията му с Арал и Корделия на по-късен етап, бяха причината да се откъсне от семейството си — разстоянието и кариерата му вече бяха направили това. И все пак… длъжен бе да пази политическата репутация на Арал с цената на всичко, а мълчанието винаги му се бе струвало по-лесно и по-сигурно от лъжите. А най-лесно е да запазиш мълчание, ако изобщо не влизаш в разговор.