Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
Набързо нает двойник на Грегор бе върнат на Бараяр „по болест“, за да се прикрие внезапното изчезване на императора. Друга диверсия гласеше, че Грегор е изчезнал на Комар, отвлечен или по-лошо. Тази измама бе подкрепена от трескавата и уж строго секретна дейност на Имперската служба за сигурност, която прерови куполите и системата на Комар в търсене на изчезналия. До ден-днешен съмненията в достоверността на всяка от тези версии се поддържаха грижливо. Всяка от тях си имаше своите фанатични поддръжници, но интересът към онези събития постепенно отмираше, превръщайки се в история.
Джоул и Корделия бяха сред малцината, които знаеха, че истинският отговор е „всичко споменато по-горе“, при това не непременно в логичната си последователност. Явно заета с подобни мисли, Корделия стисна лекичко ръката на Джоул и прошепна в ухото му:
— Слава богу, че Арал можеше да разчита на теб, докато аз придружавах до Бараяр онова бедно момче, което трябваше да се прави на Грегор. Никога не бях виждала Арал толкова ужасѐн, буквално онемял от страх, както когато мислехме, че сме загубили Грегор, и то точно след като всичко уж най-после се бе наредило и Бараяр бе поел по живо по здраво към бъдещето си.
— Дори по време на Претендентството?
— Няма база за сравнение. И не само защото тогава Арал беше с двайсет години по-млад. Двете кризи бяха… знам ли, качествено различни. За кратко Арал бе убеден, че се задава трета гражданска война на Бараяр, и това едва не го сломи. Когато се разбра, че всъщност си имаме работа със сетаганданците, облекчението му граничеше със… направо с радост.
Би било смешно, ако не беше толкова вярно. За щастие, обичайната строга и решителна фасада на Арал не се беше пропукала и онзи път. Дори Джоул бе станал свидетел само на отделни панически пристъпи на съмнение, като ярки потоци лава, които съзираш през уж твърда скална повърхност. Направил бе всичко по силите си да подкрепи Арал, било в ролята си на адютант, било в тази на довереник или любовник, макар че за последното почти не бе оставало нито време, нито енергия. Но очевидно се бе оказало достатъчно, защото в крайна сметка всички за пореден път бяха оцелели.
Но когато най-после получиха потвърждение, че Грегор се качва на борда, Арал се усмихна, даде нужните заповеди, отиде в каютата си, заключи вратата, седна на койката и се разплака от облекчение. Което не трая дълго — предстоеше им да защитят възлен проход. Почти маниакалният ентусиазъм, с който застаряващият адмирал подхвана тази задача, се отрази магически върху бойния дух на хората, мнозина от които за пръв път влизаха в истинска битка. Фактът, че източникът на тази енергия е далеч по-сложен от обикновеното бараярско войнолюбие, беше нещо, което Джоул не можеше и не биваше да обяснява никому, нито тогава, нито по-късно. Освен на Корделия, може би, но тя го знаеше и без него. Сложи ръка върху нейната и я стисна с дълбока благодарност.
Екипажът на „Принц Серж“ предложи на гостите си да обядват със стандартните войнишки порциони в столовата на кораба, уж за да се потопят още по-пълно в автентичната атмосфера, а всъщност поради липса на друга храна. За техен късмет, тази шарада им бе спестена от личния готвач на вицекралицата, който нагости всички. Докато поглъщаше с апетит ястията и обсъждаше превратностите на войнишката храна по принцип, инженерът се обърна с въздишка към Джоул:
— Предполагам, че поне адмиралът се е хранел по-добре тук, на кораба.
„Не, по-зле.“ По време на онези ужасни седмици преди битката Арал почти не се хранеше, защото старите му стомашни проблеми се бяха обострили от стреса, а към алкохол не смееше да посегне. Джоул редактира тази информация до следното:
— Само по време на дипломатическите фази. Станеше ли напечено, не обръщаше никакво внимание какво му сервират. — А Джоул мълчаливо бе добавил „подсещай го да се храни“ към растящия си списък със задачи по поддръжката на своя ключов човек.