Джентълмен Джоул и Червената кралица

— Както и да е — продължи Майлс, — Дъв е разгадал някои мистерии около последните дни на войната и изтеглянето на сетаганданците, мистерии, за които дори не сме подозирали. Макар че — от днешна гледна точка и през погледа на новоразкритите факти — не е за вярване, че сме ги пропуснали. Имам някои теории и за това, между другото. Но да се върнем на основното — както знаем, гем са използвали на Бараяр само леки химически оръжия и почти никакви от биологично естество, дори когато е станало ясно, че губят войната.

Хората, пострадали от сетаганданските оръжия, едва ли биха се съгласили с определението „леки“, помисли си Джоул, но извън това казаното от Майлс отговаряше на истината.

— Защото висшите не са им разрешили да използват сериозните оръжия. Което е пример как една видимо слаба и видимо невоенна генетична аристокрация контролира собствената си военна каста. Видимо.

При този наниз от иронични „видимости“ Майлс се ухили. Той бе имал много по-пряко вземане-даване с висшите от Джоул и добре познаваше дълбините, скрити под онази изящна и измамна повърхност.

— Оказва се, че група заговорници от гем хунтата, ръководеща Окупацията, измислили план как да наклонят везните в своя полза след драматичния си провал с ядрените оръжия, които явно не са били последната им надежда да променят нещата, както смятахме доскоро. Всъщност самото съществуване на изоставения бункер е трябвало да ни подскаже, че е имало и резервен план — не биха струпали толкова богатство и документация на едно място, ако не са вярвали, че ще се върнат да си го приберат. Галени е разполагал и с уникалното свидетелство на очевидец в лицето на Мойра гем Естиф, макар разказът ѝ да е пълен с неясноти и двусмислици типично в стила на висшите. Дори на Дъв му отнело доста време, докато отдели сеното от плявата. Така… Истинският план за изтегляне е включвал използването на биологично оръжие, откраднато от висшите, някаква силно заразна чума, доколкото разбирам, генетично променена така, че да поразява бараярското население. Представете си картинката. Изтегляте всичките си хора от Бараяр, пускате чумата на свобода, запечатвате след себе си възлените проходи и я оставяте да вилнее в изолация. Лабораторна епруветка с размерите на планета. Връщате се след година-две и заварвате пейзаж, тотално прочистен от досадното местно население, което е имало наглостта да отхвърли културното ви превъзходство, и се нанасяте на спокойствие. Да, цялата Възлена връзка е щяла да нададе вой, да изпраща протестни ноти и прочие, но… след дъжд качулка.