Джентълмен Джоул и Червената кралица
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Барраяр #19
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-681-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Джентълмен Джоул и Червената кралица». Краткое содержание книги:
Междувременно Майлс Воркосиган, един от ключовите следователи на император. Грегор, се изправя пред загадка от различно естество — собствената му майка. Майлс разбира, че не само бъдещето крие своите тайни, а и миналото.
Планове, завещания и очаквания се сблъскват по неочакван начин в тази научнофантастична социална комедия, когато ефектът на галактическите технологии върху възможното променя старите правила.
— Може ли да взема тази, където си нарисувана на яхтата?
Корделия погледна рисунката.
— Тя върви в комплект с друга. — Скица на Оливър, гол до кръста на руля, надничаше изпод нейната. — Трябва да са заедно. — „И още как.“ — Защо не вземеш тази?
— Тук в градината на мама ли си? Добре. — Изглеждаше доволен от замяната. Корделия си отдъхна скришом.
Ако беше отгледан като бетанско дете, щеше ли Корделия да крие рисунки от него? Е… може би няколко, да. Някои от скиците Арал бе правил в пристъп на пакостлив хумор, към други бе подходил сериозно, понякога рисуваше по памет, друг път единствено под натиска на въображението си, а имаше и такива, които да подпомогнат въображението. Последните се бяха оказали полезни. Не можа да реши дали се бори да скрие широка усмивка или сълзи, но така или иначе извърна лице от Алекс и остана така, докато не възвърна самообладанието си, а рисунките не прибра в тяхната пещера от чупливи спомени. Да почиват там в мрака, докато острите им ръбове се притъпят.
— Няма рисунки на дядо обаче — отбеляза Алекс.
— Уви, така е. Само дето… в известен смисъл всички рисунки са и автопортрети. Поглед към него, който само шепа хора познават.
— Хм. — Детето свъси вежди, не толкова в недоумение, колкото в размисъл.
— Коя ти хареса най-много? — попита тя и посочи рисунките, които Алекс беше отделил.
За нейна изненада той не посочи някой от портретите, а една голяма и детайлна, почти архитектурна рисунка на Дом Воркосиган, гледан отпред.
— Интересно. Защо? — Дали вече не страдаше от носталгия?
Детето раздвижи ръце, сякаш опипваше за някакъв невидим инструмент.
— Ами, тя е най-… има си всичко.
Корделия се вгледа в рисунката. Беше рисувана тук, на Сергияр, вероятно по памет, но и с помощта на снимки и видео. Някои подробности бяха толкова дребни, че трябваше лупа, за да ги видиш… ако си спомняше правилно, самият Арал бе прибягнал до помощта на лупа, докато работеше по тази рисунка, но въпреки това композицията в никакъв случай не изглеждаше механична. Може би не Алекс страдаше от носталгия, а някой друг е страдал?
— Мисля, че си прав, Алекс.
14.
Симулацията на военни игри, предназначена да отклони вниманието на Майлс, вършеше работа. Джоул прекрати отпуската на Кая и я натовари със задачата да организира шоуто в една от тактическите зали на базата. Момичето реагира с ентусиазъм, може би защото организирането на тази полезна задача му гарантираше запазено място на първия ред. На принципа, че някои възможности са по-задължителни от други, Джоул подбра няколко офицери, които според него се чувстваха прекалено удобно в сънливото спокойствие на сергиярското космическо пространство — заден двор във военно отношение, който много бързо можеше да се превърне в преден. Останалите места се заеха бързо, след като новината се разпространи — явно всички искаха да видят сина на адмирал Воркосиган.
По този начин Джоул не само осигури забавление за своя ВИП гост, а и спести на себе си необходимостта да разговаря с него, поне до обедната почивка, когато Майлс каза:
— Е, покажи ми онзи престоял пластобетон, за който мърморите двамата с майка ми.
И така Джоул за втори път поведе представител на семейство Воркосиган към планината от чували, които се скапваха кротко под тропическото слънце. Лабиринтът, ако се съдеше по издайническите боклуци в някои по-скрити кьошета, явно бе привлякъл и други обитатели на базата, било за разговор насаме, за любовна среща или купон. Напомни си да уведоми за това охраната на базата. Още една причина да премести проклетия пластобетон, стига да намери икономически оправдано място или човек, на което или когото да го прехвърли.
За ужас на Джоул Майлс, стиснал бастунчето си, настоя да се покатери на една купчина, за да хвърлел поглед отвисоко. Изглежда, притежаваше котешко любопитство и стремеж към високи позиции, но без котешката способност да скача с лекота на краката си. Джоул си поотдъхна, когато Майлс седна на купчината, провеси крака и се настани удобно. Седнал на този свой „трон“, графът беше малко по-висок от домакина си. Дали пък това не бе изначалната цел на упражнението, зачуди се Джоул, но не каза нищо. Облегна се на отсрещната купчина, скръсти ръце на гърдите си и зачака.
Уж небрежно, Майлс подхвана:
— Е, тази идея на майка ми за посмъртните деца изненада ли те? Тоест, предвид че се срещате и прочие.