Джентълмен Джоул и Червената кралица

Бяха се разделили на две групи за обиколката, защото желаещите да разгледат „Серж“ — сред членовете на екипажите, придружили вицекралицата на тази разходка — се оказаха твърде много. Групата на Корделия се предвождаше от капитана и главния инженер на малобройния екипаж, обслужващ „Принц Серж“ на този негов последен преход. За тях това беше допълнителна работа, но поне осигуряваше няколко часа разнообразие в иначе скучното рутинно пътуване. А и няма лошо да си почистиш къщичката, когато ще ти идват гости.

Когато стигнаха до машинното отделение, Джоул осъзна, че се оглежда с не по-малко любопитство от останалите. Служил бе няколко месеца на „Серж“, но рядко бе слизал в машинното. Възрастните си бяха поделили децата — Корделия държеше Алекс за ръка, Майлс държеше Хелън, а Екатерин — Лизи, — като предпазна мярка да не се отклонят към някое активно контролно табло. На няколко пъти Корделия се напрягаше, готова да прехвърли повереника си на Джоул и да хване Майлс за ръка, но той успя да се сдържи и да даде добър пример на дечурлигата. Притеснително експертната му лекция върху няколкото различни начина да се отвлече корабът от машинното се ограничиха до строго словесни обяснения, макар че на тръгване графът не се сдържа и хвърли изпълнен с копнеж поглед през рамо.

Мостикът изглеждаше много по-познато, поне от гледната точка на Джоул, тактическата зала — двойно повече. Старият тактически компютър не беше демонтиран заедно с оръжейните системи, само софтуерът му беше прочистен от класифицирана информация. Остарелият хардуер не подлежеше на рециклиране. Ясно бе, че екипажът е използвал машината за военни игрички, полезно, изграждащо умения занимание, което Джоул можеше единствено да одобри. Тук най-сетне позволиха на гостите да натискат които копчета пожелаят. Майлс с искрен ентусиазъм потопи децата и Фреди във виртуална битка.

Поканиха и Джоул да се включи, но той поклати глава с усмивка и измърмори:

— И преди съм го виждал в оперативен режим.

Домакините им съобразиха кога и къде се е случило това, сконфузиха се и не настояха повече. Явно и Корделия не намираше изкушението за неустоимо — приближи се до Джоул, хвана го под ръка и се загледа в играта.

— Често съм се чудила какво остава за офицерите, щом тактическият компютър прави толкова много — подхвърли след няколко минути Екатерин, която също се бе присъединила към публиката. — И толкова бързо.

— Има решения, които компютърът не може да вземе — обясни Джоул. — Най-вече от политическо естество. Освен това, макар и рядко, се случва офицер да знае нещо, което не е известно на компютъра. Виждал съм само няколко пъти Арал да отменя решенията му — в разгара на битката при Центъра Хеген. В три от четири пъти отгатна правилно какъв ще е следващият ход на противника, тогава когато противникът отменяше решенията на тактическите си компютри.

Онази битка бе продължила няколко ужасни часа, но не и наполовина толкова ужасни, колкото напрегнатите седмици преди това.

Официалната версия гласеше, че младият император Грегор тайно е напуснал икономическата конференция на Комар, на която бе присъствал заедно със своя министър-председател, за да отиде на спешна и лична дипломатическа мисия в Центъра Хеген в опит да сплоти тамошните разнопосочни политически движения в лицето на неизбежното сетаганданско нападение срещу планетата Вервейн. Системата на Вервейн граничеше с Центъра Хеген и мнозина се опасяваха, че сетаганданците ще я използват като плацдарм за завладяването на Центъра с неговите многобройни и жизненоважни възлени маршрути, а ако наберат достатъчно инерция, ще прилапат дори и системата Пол, което би ги довело право до комарския праг на Бараярската империя.