Кулата върху разлома
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кулата върху разлома». Краткое содержание книги:
Само Каран може да го спаси, но тя не знае способна ли е да помогне и на себе си. Тенсор иска смъртта й, а другите се опитват да я заловят и да се възползват от дарбата й за усет, докато каронът Рулке надвисва като мрачна сянка от затвора си в Нощната пустош.
Лъжовното Огледало пази знания, за които светът може само да мечтае. Как ще го употреби Тенсор в решаващия сблъсък? Дали и Лиан ще бъде покварен от Огледалото? Или то ще предаде всички накрая?
Каран така се стъписа, че не можеше да продума. Моряците обаче не намираха нищо необичайно в произшествието, метнаха дребния труп зад борда и продължиха да се занимават с уловената риба.
— Благодаря ти — обърна се Тас към Шанд, докато махаше пипалата от релинга. — За толкова години нито веднъж не съм се натъквала на отровен октопод. Колко жалко. Много ги обичам пържени.
— Може да се ядат — сви рамене старецът, — ако отделиш внимателно отровната жлеза. Искаш ли да ти помогна да го нарежеш?
Заеха се с това, увлечени в разговор как се готвят различните риби. През нощта морето бе утихнало, въпреки прозрачния въздух наоколо не се мяркаше друг кораб. Изведнъж в главата на Каран сякаш забиха камбани, гръмко и стряскащо, и тя изхленчи неволно:
— Помощ!
— Какво има?! — подскочи Шанд с окървавен нож в ръка.
— Идват да ме хванат!
Тя тичаше насам-натам, взираше се във всички посоки и цялата трепереше от ужас.
— Нищо не виждам — промърмори Шанд.
Каран си наложи да се овладее.
— Сигурно няма… — понечи да каже, но червеното изгряващо слънце открои черна галера, доближаваща ги бързо от юг.
Източеният боен кораб носеше на платната си черната наковалня в бял кръг. Каран припряно дръпна качулката върху косата си, Шанд пристъпи пред нея, за да я закрие. Тес се досети на секундата.
— Търсят тебе!
— Да, нея — потвърди Шанд. — Давам пет тара, за да я скриеш.
Капитанката изобщо не се поколеба.
— Хайде в трюма. Бен, Фен!
Двама моряци, приличащи си като братя, изслушаха кратките й нареждания и вкараха Каран в трюма.
— А ти — обърна се Тес към Шанд и му подхвърли рибарска роба, покрита с кръв и люспи — навличай това и започвай да миеш палубата.
Шанд скри ботушите и чорапите си в една кошница и пусна в морето кофа на дълго въже. Извади я пълна и я стовари с тропот на палубата. Лисна водата и се захвана да търка с парцал.
Не се престараваше, но и не спираше. Бойният кораб се доближи. Застанал на носа мъж подвикна на рибарите. Те свиха платна и запъплиха напред на весла, накрая носът на галерата докосна борда на рибарския кораб и мъжът скоча ловко при тях на палубата. Личеше, че е професионален войник — висок и жилав. И то свикнал да заповядва, каза си Шанд, чиито остри очи не пропускаха такива подробности. Брадата и бакенбардите бяха оплетени на плитка, която завършваше с шест разклонения — хем хлун, хем отличил се в службата офицер.
— Аз съм капитан Зарет — представи се той на Тес, — господарят Игър ми е възложил специална задача.
Показа й изписан пергамент.
Шанд не беше достатъчно близо, за да чуе всичко от разговора. Двамата тръгнаха на обиколка, Тес отваряше всеки килер, всяка врата, жилавият войник надничаше навсякъде.
В трюма вече бяха натъпкани големи квадратни кошници с почистено и грижливо подредено бамунди, за да не се повреди скъпоценната риба.
— Тук, долу — посочи Фен и слезе.
Той беше набит младеж с дълги златисти къдрици и палава усмивка. Подаваше кошниците на своя брат — малко по-слабо негово подобие, и накрая застана на дъното на дълбока пролука. Внимателно извади рибата от най-долната кошница.
— Влизай тук.
Без да чака, вдигна я като перце и я сложи в кошницата. Завъртя я така, че лицето й да е в ъгъла, за да диша свободно, накара я да закрие главата си с ръце и със сърдечен смях я покри наново с рибата.
Притъмня, тежестта я притисна. Каран чуваше приглушения шум на поставяните отгоре кошници. Студена струйка вода се стече по бузата и по шията й. Дървенията скрибуцаше. Нещо по-лепкаво закапа по ухото й. Ама че сърбеж! Люкът на трюма се затръшна и изчезна всякаква светлина.
Тя усети лекото сътресение от докосването на двата кораба. Питаше се какво ли става на палубата. Дали дарбата й не се пробуждаше най-сетне? Разтресе се от невъзможността да почеше ухото си, едва потискаше напиращата кихавица. Корабът се наклони и една риба се лепна на шията й. С люшкането притиснатото към нея бамунди все едно отваряше и затваряше уста и я целуваше по шията като досаден ухажор.
На палубата тропаха сандали, тряскаха врати. Люкът отново се отвори с грохот. Чу гласове и стъпки. Корабът пак се разклати. От устата на рибата се изля вода и намокри гърба й под ризата. Усещаше как кихавицата набира сила. Захапа си езика и вкуси кръв.
— Изпразнете тези кошници — заповяда някой само на няколко крачки от нея.
— Не там! — сопна се Тес. — Тези са най-хубавите, ако ги изсипете на пода, ще се развалят.