Кралство на пепелта

- Майев е мобилизирала армията си. Едва ли само за да ме пази в нейно отсъствие.

Роуан бе решил да остави този въпрос за по-късно.

- Може да е просто отбранителен ход. В случай че Ераван победи отвъд морето.

- Наистина ли вярваш, че заради това е вдигнала войската си?

- Не - призна ѝ той. - Не вярвам.

А ако Майев възнамеряваше да тръгне с тази армия към Терасен, или за да се обедини с Ераван, или просто за да атакува кралството им, да ги нападне, когато са най-уязвими, трябваше да побързат. Да се върнат у дома. Незабавно. Очите на вречената му искряха от същото ужасяващо прозрение.

Елин преглътна сухо и прошепна:

- Толкова съм уморена, Роуан.

Сърцето му отново се сви.

- Знам, Огнено сърце.

Отвори уста да каже още нещо, да я извика на сушата, за да я прегърне, щом с думи не успяваше да облекчи товара ѝ, но тогава съзря нещо в мрака.

Лодка, древна и резбована от край до край, се носеше към тях от пещерните дълбини.

- Излез на брега.

Лодката не плаваше - нещо я теглеше. Очите му разпознаха смътно две тъмни фигури, плуващи под повърхността.

Елин тръгна непоколебимо към него. Пое протегнатата му ръка и той я загърна с пелерината си, докато лодката минаваше бавно покрай тях.

Теглеха я черни същества, подобни на змиорки, големи колкото простосмъртен човек. Перките им се носеха зад тях като абаносови воали и с всяко изтласкващо движение на дългите им опашки Роуан мярваше млечнобелите им очи. Незрящи.

Завлякоха плоскодънния плавателен съд, достатъчно голям да побере петнайсетина елфи, до брега на езерото. От сумрака се спуснаха дребни, слаби тела и Малките хора вързаха лодката за един близък сталагмит.

Явно спътниците им бяха чули заповедта му към Елин, защото се появиха с извадени мечове. На крачка зад тях стояха Елида и Фенрис. Елфът още беше във вълчи облик.

- Да не искат да отплаваме с това към вътрешността на пещерата? - изшушука Лоркан.

Елин се обърна към тях. От мократа ѝ коса капеше вода върху босите ѝ крака. Лесно можеше да се подсуши с магията си, ала не го направи.

- Преследват ни.

- Знаем - изстреля в отговор Лоркан и ако Елин не му беше позволила да сложи ръка на рамото ѝ, Роуан вече щеше да го е запратил в езерото.

Но изражението на Елин остана все така мрачно, невъзмутимо.

- Единственият ни път към океана е през пещерите.

Налудничава идея. Намираха се на почти двеста километра от брега и не беше чувал под тази планина да има пещерна система, свързана с океана. За да го стигнат, трябваше да поемат на север през планината, после да продължат на запад през Камбрийските планини и от тях да се спуснат към брега.

- Те ли ти го казаха? - попита я Лоркан с гранитно лице.

- Внимавай! - изръмжа му Роуан.

Фенрис оголи зъби срещу тъмнокосия воин и козината по гърба му настръхна.

Но Елин просто отвърна:

- Да. - Без да сведе брадичка нито сантиметър, тя добави: - Над нас гъмжи от войници и шпиони. Подземията са едничкият ни шанс.

Елида пристъпи напред.

- Аз ще дойда. - После стрелна студен поглед към Лоркан. - Ти пробвай да минеш отгоре, щом не ѝ вярваш.