Мястото на екзекуцията

„Процесът срещу Филип Хокин, земевладелец от Скардейл, се открива в понеделник в съда на град Дерби. Хокин е обвинен в изнасилване и убийство на доведената си дъщеря Алисън Картър. По време на представянето на обвинителния акт пред съда в Бъкстън през февруари неговата съпруга се яви като свидетел на обвинението. Никой не е виждал Алисън от 11 декември миналата година, когато излязла да разходи колито си Шеп след училище, и така и не се върнала.

Процесът ще се ръководи от съдия Флечър Сампсън.“

Звукът на фанфарите увисна и затрептя във въздуха като дъга. Съдията Флечър Сампсън бе пристигнал в цялото си величие, в алена роба, поръбена с хермелин и с конен ескорт, в сградата на общината, цялата в дъбови ламперии. Джордж Бенет седеше в преддверието и пушеше пред един отворен прозорец. Представяше си внушителната процесия, как съдията влиза в залата на съда и заема мястото си на трибуната под кралския герб. До него днес, при откриването на сесията на съда в Дерби, щеше да стои шерифът на графството в пълна церемониална униформа.

Да, мислеше си той, вече са в залата и съдията се взира от трибуната в адвоката и прокурора, застанали пред него със сивите си перуки и черни роби. С белите ленти отпред и белите нагръдници те приличаха на странни мелези между качулати врани и свраки. Зад тях се редяха екипите им от младши юристи и секретари. Още по-назад се намираше пищно резбованата, но добре обезопасена подсъдима скамейка, където щеше да седи Хокин, охраняван от двама полицаи. Фигурата на обвиняемия изглеждаше по-дребна от заобикалящата я решетка от тежки греди, завършващи с железни шипове. Зад Хокин бяха местата, заемани от представителите на пресата — там можеха да се видят и енергични младоци, отчаяно решени да се отличат, и старите кримки със самочувствието, че знаят всичко и всичко са видени. Червената коса на Дон Смарт сигурно се открояваше сред тях като пламък. Зад журналистите и горе, в галерията, се тъпчеше публиката — там бяха и жителите на Скардейл със загрижени лица, и други, в чиито очи се четеше нездраво любопитство.

А отстрани, точно зад свидетелската ложа, скоро щяха да насядат най-важните личности в залата. Съдебните заседатели. Дванадесет мъже и жени, които щяха да държат в ръцете си съдбата на Филип Хокин. Джордж се опита да не мисли за възможността те да отхвърлят обвинението, което бе изградил с такъв труд, съвместно с прокурора и неговия помощник. Все пак, не можеше да пропъди дълбоко скритият страх, който го гризеше нощем и пречеше на отчаяните му опити да заспи. Той въздъхна и хвърли угарката на улицата. Зачуди се къде ли е Томи Клъф. Бяха се уговорили да се срещнат в участъка в осем сутринта, но когато Джордж отиде там, Боб Лукас му предаде съобщение от Клъф, че щял да отиде направо в съда.

— Сигурно сваля някоя фуста от Дерби — беше смигнал Боб Лукас. — Опитва се да се поразсее преди процеса.