Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
Хейли я зяпна. Тед махна с ръка.
- Нямам намерение да споря с теб за това.
- Аз съм жертвата, така че аз решавам.
- Как ли пък не! Тормозила те е и сега ще си плати.
- За разходите по смяната на предното ми стъкло - със сигурност.
Толкова беше бесен, че беше пребледнял под загара си.
- Много повече от това. Нарушила е поне една дузина закони. Влизане в чужда собственост, тормоз, вандализъм...
- А колко закона наруши ти, когато се качи на Статуята на Свободата?
- Бях на девет години.
- И гениален - изтъкна Мег, докато Хейли ги гледаше, без да разбира какво става, нито как то ще я засегне. - Това е равносилно на поне деветнайсет години, измервани в коефициент на интелигентност. С една година повече, опсолкото е тя.
- Мег, само помисли за онова, което ти причини.
- Не е необходимо. Хейли е тази, която трябва да го направи, и може и да греша, но ми се струва, че й предстои сериозно мислене. Моля те, Тед. Всеки заслужава втори шанс.
Бъдещето на Хейли зависеше от Тед, но в този миг тя не сваляше очи от Мег с изражение, което бе смесица от срам и удивление.
Тед я изгледа свирепо.
- Не го заслужаваш.
Хейли избърса бузите с пръсти и продължи да се взира в Мег.
- Благодаря ти - прошепна тя. - Никога няма да го забравя. И ти обещавам, че един ден ще ти се отплатя за това.
- Не се тревожи за мен - каза Мег. - Направи го заради себе си.
Хейли помисли над думите й, а после кимна - мъничко, колебливо движение, последвано от второ, по-уверено.
Докато Хейли отиваше към колата си, Мег си спомни натрапчивото усещане, че нещо й убягва. Трябва да беше това. Някъде в подсъзнанието си сигурно бе подозирала Хейли, макар да не беше сигурна как би могла.
Колата на Хейли се отдалечи, а Тед изрита чакъла с пета.
- Прекадено си мекушава, знаеш ли го? Прекадено мекушава, по дяволите.
- Аз съм разглезено дете на знаменитости, забрави ли? Познавам единствено мекото.
- Сега не е моментът за шеги.
- Хей, ако се сещаш за по-голяма шега от това, Тед Бодин да тръгне с обикновена простосмъртна като Мег...
- Престани!
Напрежението на деня започваше да си казва думата, ала Мег не искаше той да види колко уязвима се чувства.
- Не ми харесва, когато си кисел. То противоречи на природните закони. Ако ти си в състояние да се превърнеш в мърморко, кой знае какво още може да последва. Току-виж цялата Вселена експлодирала.
Без да обръща внимание на думите й, Тед прибра една мокра къдрица зад ухото й.
- Какво искаше Спенс? Освен да го зяпаш прехласнато и да го запознаеш с известните ти приятели?
- Ами... в общи линии това.
Мег обърна лице в шепата му.
- Има нещо, което не ми казваш.
- Бейби - измърка тя сексапилно, - има цял куп неща, които не ти казвам.
Той се усмихна и докосна долната й устна с палец.
- Не можеш да запрашваш нанякъде сама. Всички се мъчат да му попречат да остане насаме с теб, но ти също трябва да помогнеш.
- Знам. И можеш да ми вярваш, че няма да се повтори. Макар че не мога да ти кажа колко ме дразни това, че аз съм тази, която трябва да се крие само защото някакъв разгонен богаташ...
- Знам. Не е правилно. - Той долепи устни до челото й. - Просто стой настрани от него още няколко дена, след което можеш да му кажеш да върви по дяволите. Всъщност аз ще го направя вместо теб. Не мога да ти опиша колко ми е писнало този клоун да управлява живота ми.
То се завърна без предупреждение. Усещането, че нещо я дебне. И то нямаше нищо общо с Хейли Китъл.
Небето беше притъмняло, вятърът прилепваше тениската към тялото й.
- Н е... Не ти ли се струва странно, че Спенс не е чул за нас? Нито пък Съни? Толкова много хора знаят, но не и те. Съни не
знае, нали?
Тед погледна към облаците.
- Изглежда, че не.
Мег усети, че не й достига въздух.
- Двайсет жени те видяха да ме целуваш на онзи обяд. Някои от тях трябва да са казали на съпрузите си, на някоя приятелка. Бърди е казала на Хейли.
- Вероятно.
Облаците, които се гонеха по небето, хвърляха сянка върху лицето му и плодът, който с всички сили се опитваше да достигне, дойде малко по-близо. Пое си голяма глътка въздух.
- Всички тези хора знаят, че сме двойка. Но не и Спенс и Съни.
- Това е Уайнет. Всички искат да помогнат.
Плодът се полюшваше толкова близо, че Мег можеше да вдъхне уханието му, ала то вече не беше приятно, а сладникаво и зловонно.
- Толкова лоялни хора.
- Трудно ще намериш по-добри.
И просто така отровният плод тупна в ръката й.
- През цялото време си знаел, че никой няма да каже каквото и да било на Спенс и Съни.
Някъде в далечината отекна гръм... Тед изви глава към охранителната камера в дървото, сякаш за да се увери, че е там.