Повелителката на дима

Артемизия върти очи от досада.

— Не зная как очакваш от мен да го цитирам по-точно от това, което вече казах. Той отвърна: „Добре“.

— Само това? Нищо друго?

— Попита какво искаш да направи той. Обясних му да предаде писмото на някого, който може да го занесе на вектурийския вожд. Той ми благодари, взе писмото заедно с храната и водата които му отнесох, а аз се върнах веднага. — Гласът й е накъсан и нетърпелив. Това е предупреждение да не я притискам повече, но не му обръщам внимание.

— А как изглеждаше, когато го каза? Смята ли, че идеята е добра или не я одобрява?

Тя забива камата в пода до нея с остър звук, който проехтява из стаята.

— Изглеждаше като човек, на когото му е горещо и е много жаден.

Не знам какво да кажа. Част от мен настоява да се извиня, но подозирам, че ще ме нарече глупачка, ако го направя. За какво да се извинявам? Че му позволих да напусне двореца? Той е опасен и няма желание да се промени. Всичко, което мога да направя, е да се уверя, че няма да нарани никого.

На вратата се почука и преди да мигна, Херон и Артемизия вече са на крак с извадени оръжия.

— Съмнявам се убиецът да си направи труда да почука — отбелязвам, но Артемизия ми махва с ръка да мълча и пресича стаята до вратата. Отваря я както винаги — върхът на камата е насочен към лицето на посетителя. Този път от другата страна на нейното острие се оказва Ерик, който е много изплашен. Щом го вижда, Артемизия шумно въздиша, сякаш той й създава неудобство, че не се е опитал да ме убие, и с нежелание сваля камата си.

— Ерик — казвам аз, когато тя отстъпва, за да му направи място да мине — приготвено ли е всичко за път?

Той кимва, поглеждайки към Артемизия и Херон.

— Те знаят ли всичко?

Преди да успея да отговоря, Артемизия се намесва.

— Аз смятам, че това е един глупав план, но според Херон е смел.

Поглеждам я намръщено.

— Ти ми каза, че смяташ плана за добър — отбелязвам аз.

— Не съм казвала подобно нещо — отвръща тя със сумтене. — Това, което казах, беше, че планът е съвсем малко по-добър от женитбата за някого, който няма никакъв личен интерес, свързан с Астрея, освен да си напълни джобовете.

— Ами, казано от теб, това всъщност звучи като решително одобрение — казва Ерик кисело.

За моя изненада, Артемизия се разсмива. Тя също се изненадва от реакцията си и се намръщва, преди да седне на стола с висока облегалка и да продължи да лъска колекцията си от ками.

— Ако някой от вас иска да дойде с мен, няма да имам нищо против компанията му — добавя Ерик, а погледът му се спира на Херон. Херон среща погледа на Ерик и — може да е само плод на въображението ми, бузите му порозовяват. Настъпва доста дълга пауза и за момент си помислям, че той може да се съгласи, но накрая Херон поклаща отрицателно глава.

— Нашето място е с кралицата — казва той накрая.

Колкото и егоистично да прозвучи, се радвам, че го казва.

Не знам какво бих правила без него и Артемизия.