Повелителката на дима

— Тези отвари отнемат време, Ваше величество, а и ние сме далеч от лабораториите, с които съм свикнала. Правя каквото мога.

— Сигурна съм, че е така — отвръщам и потупвам успокояващо ръката й. — Има ли някаква яснота кога отварата може да е готова?

Колтания е достатъчно умна да премисли внимателно следващите си думи.

— Още две седмици — казва тя накрая.

— Не казахте ли една седмица последния път, когато се видяхме?

Тя само свива рамене.

— Определянето на срока не може да бъде толкова прецизно. Това са само предположения. Тревожа се обаче, че някои от кандидатите може да изгубят търпение, ако отказвате да се срещате с тях толкова дълго, предвид сумите, които са длъжни да плащат на крал Етристо за всеки ден престой тук.

Зад лекотата, с която говори обаче, усещам предизвикателството, скрито в думите. Тя иска да разбере коя от нас ще мигне първа. Няма да съм аз.

— И аз се тревожа за това. Но, предполагам, всеки, който проявява нетърпение към мен, когато трябва да взема такова съдбоносно решение, едва ли ще подходящият избраник, не сте ли съгласна?

— Разбира се, Ваше величество. Търпението е от първостепенно значение — казва тя, насочвайки думите към мен, като обръща смисъла им.

Скръцвам със зъби.

— Лош късмет — казвам със звучна въздишка. — Тъкмо казвах на моите съветници онзи ден, преди отвратителната беда да ни сполети, че съм готова да сложа край на всичко. Разбира се, крал Етристо иска да проточи всичко колкото се може повече — заговорнически снишавам глас. — Знаете какъв е.

Колтания кимва.

— В Орания имаме поговорка: „Алчен като стакриверийски крал“.

Не ми се налага да се преструвам, че се смея, а Колтания също се разсмива.

— Съвсем вярно. И само като си помисля, че бях готова да приема предложението за женитба на канцлера.

Гърбът на Колтания изведнъж се изправя.

— Принц Сьорен се съгласи с това мое решение — добавям. — Всъщност бих потвърдила, че той беше сред най-силните поддръжници на канцлера.

— Така ли? — казва тя сухо. — Не останах с впечатлението, че принцът харесва брат ми. По-скоро предполагах, че любимец му беше покойният ерцхерцог, ако той самият не е планирал да се включи в надпреварата, разбира се.

Сьорен наистина каза, че ерцхерцогът е най-добрият вариант, ако трябва да избера някого, спомням си това, но не мисля, че някога открито е създавал подобно впечатление.

— Господи, не зная коя от двете идеи е по-нелепа — казвам през смях.

Този път Колтания не се разсмива с мен.

— Носи се слух и чувствам, че съм длъжна да ви предупредя като приятелка — казва тя, а гласът й преминава в шепот. — Един от пазачите в затвора твърди, че сте посещавали принц Сьорен посред нощ и сте оставали с него часове наред. За мнозина тези срещи не изглеждат като стратегически обсъждания.