Повелителката на дима
- Автор: Себастиън Лаура
- Серия: Принцеса на пепелта #2
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722670
- Переводчик: Иванка Ангелова
- Жанр: Прочее фэнтези
Электронная книга - «Повелителката на дима». Краткое содержание книги:
Теодосия не носи вече короната от пепел. Тя е възстановила рождената си титла и е пленила принц Сьорен. Но народът ѝ е все така под тиранията на императора. Сега тя е на хиляди километри от Астрея и от трона си.
За да освободи страната си, ще има нужда от армия. Само че за намирането ѝ, тя трябва да се довери на леля си – ужасяващия и коварен пират Драгонсбейн. А според нея, армия може да се осигури само и единствено чрез изгоден брак. Нещо, което нито една астрейска кралица не е правила досега.
Тео знае, че свободата си има цена, но въпреки това е решена да намери начин да спаси своето кралство, без да погуби себе си.
— Мнозина сигурно не осъзнават, че принц Сьорен е в затвора и обсъжданията трябва да се провеждат нощем, когато в затвора не е шумно и натоварено. Освен това голяма част от тези обсъждания са свързани с установяването дали принцът е бил нахранен и полагат ли се необходимите грижи за него, което, разбира се, ги прави по-дълги, отколкото биха били иначе — сопвам се аз, преди да се овладея и да насиля една усмивка. — Още една причина, поради която съм крайно загрижена да го изведа от затвора, така че да не пилеем повече време и да приключим работата с кандидатите. Опасявам се, че две седмици са твърде дълъг период и за това време толкова много неща могат да се променят, не мислите ли?
Колтания свива устни.
— Искате да кажете, че ако се докаже невинността на принца в един по-приемлив срок, вие ще изберете съпруг. Правилния съпруг.
Ето го — леко завоалирания подкуп. Но щом тя може да играе игрички, значи и аз мога. Поглеждам я в очите и кимвам. Тя замълчава за малко.
— Вероятно ще мога да избързам с отварата, така че да уредим нещата официално.
Преди да отговоря, сме прекъснати от викове, които разбиват крехкото спокойствие в градината. Един от гласовете, които веднага различавам, е на крал Етристо.
— Това е неприемливо — вика той много по-гръмогласно, отколкото съм предполагала, че е възможно за него. — Имахме сделка, Реймър.
Стакриверийците, бродещи из градината, също разпознават неговия глас и моментално се разпръсват, отправяйки се към двореца, за да му освободят пространство. Донякъде и на мен ми се иска да направя същото, но ако той разговаря с цар Реймър, страхувам се, че това има нещо общо с мен.
— Тук — прошепва Колтания, като ме дръпва силно сред една горичка от дървета с широки стволове и храсталак, които ни скриват напълно. Храстите бодат, драскат и разкъсват роклята ми, но сърцето ми тупти толкова силно в ушите ми, че почти не ги усещам. Когато поглеждам към Колтания, виждам, че се взира навън с тревожни очи, а пръстът й допира устните й, за да ми шътне, преди да съм решила да проговоря.
Взимам пример от нея и намирам местенце в храсталака, откъдето мога да виждам празната полянка в градината, секунди преди цар Реймър да се появи, следван от крал Етристо, който се движи с далеч по-бавна скорост, сведен над покрития си със скъпоценности бастун.
— Не е безопасно — изсъсква цар Реймър, който се обръща към него. — Първо ерцхерцогът, а сега и това. Няма да рискувам живота си и живота на сина ми заради нищожната възможност тази студенокръвна кралица да благоволи да го направи свой немощен съпруг. Не дори и крал! Просто консорт, без политически и военни правомощия. Талин има и други перспективи. При това много по-добри.
Косъмчетата на врата ми настръхват и сърцето ми забива още по-бързо. Какво означава а сега и това? Крал Етристо се засмива, но твърде рязко, за да е искрено.
— Изпускате рядко бижу, Реймър — казва той. — Кралица Теодосия не е кой знае каква награда, но истинското съкровище е самата Астрея и магията там. Видяхте какво могат да направят онези камъни. Когато се свърши с каловаксийците, вие ще контролирате продажбата им. Отделно от Водните скъпоценни камъни, които обсъждахме.
Водните скъпоценни камъни. Думите си идват на мястото — те са липсващите парчета от пъзела. Онова, което Етристо ще получи от моето гостуване. Онова, за което са се уговорили с Драгонсбейн. Никога не е ставало въпрос да ми помогнат, дори не е било и заради пари. А заради водата. Мислите ми не успяват да останат твърде дълго върху разкритието, защото борбата между двамата продължава.
— Проблемът си е твой, Етристо — подигравателно отвръща цар Реймър. — Винаги искаш още и още, но искаш твърде много. Етралия е достатъчно богата.
Крал Етристо се изплюва на земята до стола си.
— Няма такова нещо като достатъчно богата — казва той.
— Има, когато са замесени каловаксийците. Императорът не е някой, който може да бъде зачеркнат — тези убийства са достатъчно доказателство за това.
Убийства. Не убийство, не е ли само ерцхерцогът. Царят каза убийства. Сърцето ми прескача, а умът ми трескаво прехвърля кой е убит този път вместо мен. Сещам се за Блейз, Артемизия и Херон, които са прекалено заети да ме закрилят, за да пазят собствените си гърбове. Ако убиецът е мислил, че съм в стаята си, а вместо мен е попаднал на тях… Дори не искам да довърша тази мисъл.