Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Трябва да вървя. Извини ме, Корал.
— Каквото и да се случи — изрече тя бавно, като го гледаше в очите. — Каквото и да се случи, не мога да се намеся в него.
— Не се безпокой. Нямам намерение да те викам на помощ.
— Не ме разбра правилно.
— Естествено. Извини ме, Корал.
Точно зад обраслата с бръшлян колонада се натъкна на връщащата се Мозаик. Изключително спокойна и хладна сред топлината, шума и суетнята.
— Къде е Лютичето? Изостави ли те?
— Изостави ме — въздъхна тя. — Но се извини учтиво и ме помоли да предам извиненията му и на вас. Получи покана за изнасяне на частно представление. В дворцовите покои, за кралицата и нейните придворни дами. Не можеше да откаже.
— Кой го покани?
— Някакъв мъж, който приличаше на войник. Със странен поглед.
— Трябва да вървя. Извинявай, Мозаик.
Зад украсения с цветни лентички павилион се беше събрала малка тълпа, предлагаха храна: пастети, сьомга и желирана патица. Гералт си проправи път, като търсеше капитан Роп или Феран дьо Летенхоф. Вместо това се натъкна на Фебус Равенга.
Ресторантьорът изглеждаше като аристократ. Беше облечен в брокатен дублет, на главата му имаше шапка, украсена с пищни щраусови пера. Съпровождаше го дъщерята на Пирал Прат, изящна и елегантна в черния си мъжки костюм.
— О, Гералт — зарадва се Равенга. — Антея, позволи ми да ти представя Гералт от Ривия, прочутият вещер. Гералт, това е госпожа Антея Дерис, търговски посредник. Пийни с нас вино…
— За съжаление, бързам — извини се вещерът. — Госпожо Антея, с вас вече съм запознат, макар и не лично. На твое място, Фебус, не бих купил нищо от нея.
Колонадата над входа към двореца беше украсена от някой учен лингвист с надпис: CRESCITE ET MULTIPLICAMINI[45]. Гералт беше спрян от кръстосани алебарди.
— Влизането е забранено.
— Трябва спешно да се видя с кралския следовател.
— Влизането е забранено. — Иззад войниците се появи началникът на караула. В лявата си ръка държеше късо копие. Мръсният пръст на дясната му ръка се насочи към носа на Гералт. — Забранено е. Разбираш ли ме, господине?
— Ако не си махнеш пръста от лицето ми, ще ти го счупя на няколко места. Ето, така е по-добре. А сега ме отведи при следователя.
— Всеки път, когато се натъкнеш на стража, веднага избухва скандал — обади се иззад гърба на вещера Феран дьо Летенхоф, който очевидно беше вървял след него. — Това е сериозен недостатък на характера. Може да има неприятни последствия.
— Не ми харесва, когато някой ми отказва достъп.
— Точно затова съществуват часовите и стражите. Нямаше да са ни необходими, ако входът навсякъде беше свободен. Пуснете го.
— Имаме заповед от самия крал — намръщи се командирът на караула. — Да не пускаме никого, без да го претърсим.
— Ами тогава го претърсете.
Претърсиха го грижливо, не се ограничиха само с бегло опипване. И не намериха нищо — Гералт не беше взел със себе си дори камата, която обикновено държеше затъкната в кончова на ботуша си.
— Доволен ли си? — Следователят погледна командира на караула отвисоко. — Тогава се отдръпнете и ни пропуснете.
— Моля да ми простите — процеди началникът. — Заповедта на краля беше ясна. Касае се за всички.
— Какво? Не се самозабравяй, момче! Знаеш ли пред кого стоиш?
— „Никого, без да бъде претърсен.“ — Началникът кимна на стражите. — Заповедта беше ясна. Нека ваша милост не ни създава проблеми. На нас… и на себе си.
— Какво става тук днес?
— По този въпрос се обърнете към суверена. На мен ми наредиха да претърсвам.
Следователят изруга тихо и се съгласи да бъде обискиран. И той не носеше нож.
— Бих искал да знам какво означава всичко това — рече той, когато най-после ги пуснаха да влязат. — Сериозно съм притеснен. Наистина съм разтревожен, вещерю.
— Виждал ли си Лютичето? Него като че ли са го извикали в двореца, за да изнесе представление.
— Нищо не знам за това.
— А знаеш ли, че в пристанището пристигна „Ахеронтия“? Това име говори ли ти нещо?
— И то много. И притеснението ми расте. С всяка изминала минута. Да побързаме!
Във вестибюла — някогашната храмова обител — се въртяха въоръжени с алебарди гвардейци, синьо-червените мундири се забелязваха дори в галериите. От коридорите се чуваха тропот на ботуши и гръмки гласове.
— Ей! — Следователят спря един преминаващ край него войник. — Сержант! Какво става тук?
— Простете, ваша милост… Бързам по заповед…
— Спри се, ти казвам! Какво става тук? Настоявам за обяснение! Какво не е наред? Къде е принц Егмунд?
45
Плодете се и се множете (лат.). — Б. пр.