Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Въпрос на вкус, навици и предпочитания. Аз предпочитам да си върна онези, откраднатите. Принцът и господин следователят ми дадоха дума, че ще намерят виновника. Позволявам си да ви напомня: имах едно условие, за да се заема със задачата да пазя краля. Очевидно е, че още не е изпълнено.
— Очевидно не — студено призна Егмунд, като предаваше меча на капитан Роп, типът с неприятен поглед. — Затова се чувствам задължен да те компенсирам. Вместо тристата крони, които смятах да заплатя за услугите ти, ще получиш петстотин. Нека добавя също, че разследването на кражбата на мечовете ти не е прекратено и все още има вероятност да си ги върнеш. Феран като че ли вече има заподозрян. Нали, Феран?
— Разследването — сухо го уведоми Феран дьо Летенхоф — ясно посочва за виновник някой си Никефор Мус, магистратски и съдебен чиновник. Той е избягал, но залавянето му е само въпрос на време.
— Не твърде дълго, надявам се — изсумтя принцът. — Не е кой знае колко трудно да се залови омазан с мастило чиновник. Който освен това сигурно се е сдобил с хемороиди от продължителното седене зад бюрото — с тях е доста трудно да избяга както пеша, така и на кон. Как изобщо е успял да се измъкне?
— Имаме си работа — изръмжа следователят — с трудно предсказуем човек. И вероятно умствено непълноценен. Преди да изчезне, той сътворил някакво отвратително безобразие в локала на Равенга, с, извинете, човешки екскременти… Заведението трябвало да затвори за известно време, защото… Ще пропусна шокиращите подробности. При извършения обиск на жилището на Мус откраднатите мечове не бяха открити, вместо това намерихме… Извинете… Кожена чанта, пълна догоре…
— Не ми казвай, не ми казвай, сещам се с какво — намръщи се Егмунд. — Да, това наистина говори много за психическото състояние на този индивид. Предвид тази ситуация, вещерю, твоите мечове най-вероятно са изчезнали. Дори Феран да го залови, той няма да успее да научи нищо от този луд човек. Такива дори не си струва да се подлагат на изтезания, ще ръсят само безсмислици. А сега ме извинете, дългът ме зове.
Феран дьо Летенхоф поведе Гералт към главния вход на двореца. Скоро се озоваха в покрит с каменни плочи двор, където сенешалът посрещаше пристигналите гости, а гвардейците и пажовете ги отвеждаха по-нататък, към вътрешността на парка.
— И какво би трябвало да очаквам?
— Моля?
— Какво би трябвало да очаквам днес тук? Коя от тези думи не можахте да разберете?
— Принц Ксандер — снижи глас следователят — се хвалил пред свидетели, че още утре ще стане крал. Но той го казва не за пръв път и винаги в нетрезво състояние.
— Той способен ли е да организира преврат?
— Не съвсем. Но си има своя клика, довереници и фаворити. По-способни.
— Има ли много истина в това, че днес Белоун ще обяви за наследник на трона сина, заченат от новата му съпруга?
— Много.
— А губещият шансовете за трона Егмунд — о, чудо! — наема вещер за охрана и защита на баща си. Достойна за възхищение синовна любов!
— Недей разсъждава много. Приел си работата — изпълни я.
— Приех я и ще я изпълня. Само че едно не ми е ясно. Кой ще бъде против мен, ако се случи нещо. И кой ще ме подкрепи.
— Ако ти потрябва мечът, то, както ти обеща принцът, капитан Роп ще ти го подаде. И той ще те подкрепи. Аз ще помогна с каквото мога. Защото ти желая успех.
— И откога?
— Моля?
— Никога не сме разговаряли на четири очи. С нас винаги е бил Лютичето, а пред него не ми се щеше да повдигам тази тема. Подробната информация в писмен вид за моите предполагаеми машинации… Откъде я има Егмунд? Кой я изфабрикува? Ясно е, че не го е направил сам. Значи, си я измислил ти, Феран.
— Нямам нищо общо с това. Уверявам те…
— За пазител на закона си ужасен лъжец. Не мога да си представя как си успял да се издигнеш до сегашното си положение.
— Наложи се — отвърна Феран дьо Летенхоф след кратко мълчание. — Изпълнявах заповеди.
Вещерът се втренчи в него.
— Няма да повярваш — каза най-накрая той — колко често получавам подобен отговор. Обикновено от хора, които всеки миг ще увиснат на въжето.
Лита Нейт беше сред гостите. Откри я лесно. Защото се набиваше на очи.
Предната част на роклята с дълбоко деколте от наситено зелен крепдешин беше украсена с бродерия във формата на стилизирана пеперуда, обсипана с миниатюрни пайети. В долната си част беше на волани. Воланите в облеклата на жени над десет години обикновено събуждаха у вещера иронично съчувствие, но в роклята на Лита се съчетаваха с всичко останало и затова бяха повече от привлекателни.
На шията на магьосницата проблясваше колие от шлифовани изумруди. Бяха с големината на бадем. А един от тях — още по-голям.