Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Сезонът на бурите
Сезонът на бурите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сезонът на бурите

Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:

„Сезонът на бурите“ излиза за пръв път на български език. Това не е предистория, нито продължение на поредицата, а напълно самостоятелен роман.
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 133
Перейти на страницу:

— Да, моля.

— Всичко започна, когато умря Ортолан.

— Ортолан е мъртъв?

— Умря преди по-малко от седмица. Според официалната версия от смъртоносно натравяне с торовете, върху които работеше. Но се носят слухове, че причината е инсулт, предизвикан от новината за внезапната смърт на един от любимите му ученици, който загинал в резултат на някакъв неуспешен и изключително подозрителен експеримент. Става дума за някой си Дегерлунд. Спомняш ли си го? Срещали ли сте се, докато беше в замъка?

— Не е изключено. С много се срещнах тогава. Не всеки си заслужаваше да бъде запомнен.

— Говори се, че Ортолан обвинил за смъртта на любимеца си целия Рисберг, изпаднал в ярост и получил инсулт. Той беше наистина стар, от години страдаше от хипертония, не беше тайна зависимостта му към фистеха, а фистех и хипертония образуват взривоопасна смес. Но там трябва да е имало още нещо, защото в Рисберг бяха направени значителни кадрови промени. Още преди смъртта на Ортолан бяха възникнали конфликти — освен останалите оставка беше принуден да подаде и Алджернън Гуинкамп, по-известен като Пинети. Него със сигурност го познаваш. Защото ако си заслужава да запомниш някого там, то това е той.

— Така е.

— Смъртта на Ортолан — погледна го изпитателно Корал — предизвика бързата реакция на Капитула, до чиито уши отдавна бяха стигнали някои тревожни новини за редовните ексцесии на покойния и неговия любимец. Онова, което е интересно и все по-често се случва напоследък, е, че лавината е била предизвикана от малко камъче. Всичко започнало от незначителен обикновен човек, някакъв твърде ревностен шериф или констабъл. Той подал сигнал на началника си, съдебния пристав на Горс Велен. Приставът предал обвинението нагоре и така, стъпало след стъпало делото достигнало до кралския съвет, а оттам и до Капитула. Накратко, намерили виновни за липсата на контрол. Наложило се Бирута Икарти да напусне администрацията и да се върне в училището в Аретуза. Тръгнаха си и Аксел Сипаничавия и Сандовал. Зангенис запази поста си, получи от Капитула награда за това, че е доносничил за останалите и е стоварил върху тях цялата вина. Как ти се струва това? Можеш ли да кажеш нещо по въпроса?

— Какво мога да кажа, това са си ваши работи. И ваши интриги.

— Интриги, които се разразиха в Рисберг скоро след посещението ти там.

— Надценяваш ме, Корал. Мен и реалните ми възможности.

— Никога и нищо не надценявам. И рядко подценявам.

— Мозаик и Лютичето ще се върнат всеки момент. — Той я погледна в очите. — А ти ненапразно им каза да се махнат. Кажи най-после за какво става дума.

Корал издържа погледа му.

— Много добре знаеш за какво става дума — каза тя. — Не обиждай интелигентността ми, като публично занижаваш своята. Остана с мен не повече от месец. Не, не мисли, че очаквам досадна мелодрама или жалки сантиментални жестове. От връзката ни, която вече приключи, очаквам единствено приятни спомени.

— Струва ми, че използва думата „връзка“? Тя наистина притежава поразителна смислова натовареност.

— Единствено — пренебрегна забележката му Корал, но не отмести поглед — приятни спомени. Не знам как е при теб, но що се отнася до мен, какво пък, ще си призная честно, не всичко е толкова прекрасно. Струва ми се, че би трябвало да направя нещо по въпроса. Мисля, че няма да е нужно много. Просто така, нещо малко, но приятно, красив финален акорд, нещо, което ще остави мили спомени. Ще се решиш ли на нещо такова? Искаш ли да ме посетиш?

Той не успя да отговори. Манастирските камбани издрънчаха оглушително десет пъти. След това зазвучаха тръби — шумен, меден и леко какофоничен звук на фанфари. Облечени в синьо-червени униформи, гвардейци разделиха тълпата от гости, като оформиха коридор и застанаха отстрани като почетна стража. В галерията от колони пред входа на двореца се появи дворцовият церемониалмайстор със златна верига на шията и голям като стълб жезъл в ръка. След него крачеха херолдите, зад тях сенешалът. А след сенешала, с шапка от самурова кожа на главата и скиптър в ръка, се носеше костеливата и жилеста фигура на Белоун, кралят на Керак. До него вървеше слабичка блондинка с воал, която можеше да е само кралската избраница и съвсем скоро негова съпруга и кралица. Блондинката беше облечена в снежнобяла рокля и окичена с диаманти, даже прекалено, по новобогаташки и безвкусно. Както кралските, така и нейните рамене бяха покрити с хермелиново наметало, придържано отзад от пажове.

След кралската двойка, някъде на петнайсетина крачки зад пажовете, вървеше кралското семейство. Сред тях, разбира се, беше и Егмунд, а крачещият до него светъл като албинос мъж можеше да е единствено брат му Ксандер. След братята вървяха останалите роднини, неколцина мъже и няколко жени, придружавани от множество деца, момичета и момчета, очевидно законното и извънбрачното потомство.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 133
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)