Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
Като премина покрай покланящите се гости и приклякващите в реверанс дами, кралската процесия стигна до целта си — съоръжение, което донякъде напомняше ешафод. На подиума, покрит отгоре с балдахин, а отстрани ограден с гоблени, бяха поставени два трона. На които седнаха кралят и невястата му. На останалите роднини им беше наредено да останат прави.
Тръбите отново проглушиха ушите с месинговия си рев. Дворцовият церемониалмайстор, като размахваше ръце като диригент пред оркестър, призова гостите да вдигат наздравици, тостове и поздравления. След което от всички страни послушно заваляха пожелания за здраве, щастие, благополучие, всичко най-добро, дълъг живот, още по-дълъг, още и още, и още, гости и придворни си съперничеха и се стараеха да се надминат. Крал Белоун не промени надменното и арогантно изражение на лицето си, удовлетворението от пожеланията, комплиментите и одите в негова чест и в чест на избраницата му той демонстрираше единствено с лекото поклащане на скиптъра си.
Церемониалмайсторът успокои гостите и произнесе реч, говори дълго, като преминаваше гладко от високопарност към бомбастичност и обратно. Гералт беше погълнат да наблюдава тълпата, така че улавяше само пет от десет думи. Крал Белоун, обяви церемониалмайсторът, е искрено щастлив, че вижда тук толкова много изтъкнати личности, приветства ги с радост и в този тържествен ден желае на гостите си същото, което са му пожелали те, сватбената церемония ще се проведе във втората половина от деня, а дотогава нека гостите ядат, пият и се наслаждават на многобройните атракции, планирани по случая.
Ревът на тръбите оповести края на официалната част. Кралската процесия започна да напуска градината. Гералт успя да забележи сред гостите няколко доста подозрителни групички. Едната му се стори особено съмнителна, защото хората в нея не се кланяха толкова ниско на процесията и правеха опити да се промъкнат до вратите на двореца. Той се придвижи към редицата от войници в синьо-червени униформи. Лита го последва.
Белоун вървеше, като гледаше право пред себе си. Годеницата му се оглеждаше и понякога кимаше на поздравяващите ги гости. Лек порив на вятъра повдигна за миг воала ѝ. Гералт видя огромни сини очи. Видя как тези очи внезапно намериха сред тълпата Лита Нейд. И как в тях припламна омраза. Чиста, ясна, сякаш дестилирана омраза.
Това продължи само миг, след което зазвучаха тръбите, процесията премина, гвардейците се отдалечиха. Оказа се, че целта на подозрително държащата се групичка е била масата с вино и мезета, която те веднага окупираха и опустошиха, изпреварвайки останалите. Тук-там на импровизираните сцени започнаха изпълнения: засвириха групи с гусли, лири, флейти и тръби, запяха хорове. Жонгльорите се сменяха с фокусници, атлетите отстъпваха място на акробати, въжеиграчите се редуваха с разголени танцьорки с тамбурини. Ставаше все по-весело. Бузите на дамите се зачервиха, лицата на мъжете заблестяха от пот, речта и на едните, и на другите ставаше все по-гръмогласна. И по-завалена.
Лита го придърпа зад един павилион. Подплашиха двойката, която се беше скрила там с очевидно сексуални цели. Магьосницата не се смути, не им обърна никакво внимание.
— Не знам какво се готви — каза тя. — Не знам, макар да се досещам защо си тук. Но си дръж очите отворени и каквото и да се каниш да правиш, имай предвид, че кралската годеница е не коя да е, а Илдико Брекл.
— Няма да те питам дали се познавате. Видях онзи поглед.
— Илдико Брекл — повтори Корал. — Това е името ѝ. Изгониха я от Аретуза на третата година. За дребни кражби. Както виждам, в живота е постигнала успех. Магьосница не стана, но след няколко часа ще стане кралица. Черешката на тортата, дявол да я вземе. Седемнайсет години? Стар глупак. Поне двайсет и пет годишна е.
— И никак не те обича.
— Чувствата ни са взаимни. Тя е всепризната интригантка, след нея винаги се влачи по някой проблем. Но това не е всичко. Онази фрегата с черните платна, която влезе в пристанището. Вече знам що за кораб е тя, чувала съм името му. Това е „Ахеронтия“. Има много лоша репутация. Там, където се появява, задължително се случва нещо.
— Какво например?
— Екипажът му е от наемници, които очевидно могат да бъдат наети за каквото и да било. А според теб за какво се търсят наемници? За вдигането на зидария?