Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Нямах представа — побърза да го увери кралският следовател, като отстъпи назад съм стената. — Заклевам се! Нали не подозираш… Не мислиш…
— Ако го мислех, досега да си мъртъв. Вярвам ти. Иначе нямаше да заплашат със смърт Лютичето.
— Трябва да предупредя краля за това. Боя се, че за принц Егмунд това ще означава изменения и допълнения към обвинителния акт. Струва ми се, че Роп е жив. Ще даде показания…
— Съмнявам се, че ще бъде в състояние.
Следователят огледа капитана, който лежеше проснат в локва урина; от устата му обилно течаха слюнки и той непрекъснато трепереше.
— Какво му има?
— Парчета от носната кост в мозъка. И най-вероятно няколко късчета в очните ябълки.
— Много силно си го ударил.
— Точно така исках. — Гералт избърса острието на меча със салфетка, която взе от масата. — Лютиче, как си? Наред ли си? Можеш ли да станеш?
— Наред съм, наред съм — промърмори Лютичето. — Вече съм по-добре. Много по-добре…
— Не ми приличаш на човек, който е по-добре.
— По дяволите, току-що се разминах със смъртта! — Поетът се изправи, като се придържаше за шкафа. — Дявол да го вземе, през живота си не съм се страхувал толкова… Имах чувството, че задникът ми ще се разпори. И през него ще се изсипе всичко, включително зъбите. Но когато те видях, вече знаех, че ще ме спасиш. Тоест не знаех, но силно разчитах на това… По дяволите, колко кръв… Как вони! Боя се, че ей сега пак ще повърна…
— Да вървим при краля — каза Феран дьо Летенхоф. — Дай ми меча си, вещерю… И малко се приведи в ред. Ти, Юлиан, остани…
— За нищо на света. Дори за миг няма да остана тук сам. Предпочитам да бъда с Гералт.
Входът към кралската приемна се охраняваше от гвардейци, но те познаха следователя и го пропуснаха. През вратата към личните покои не можаха да минат толкова лесно. Непреодолимо препятствие се оказаха херолдът, двама сенешали и свитата им от четирима помощници.
— Кралят — заяви херолдът — мери сватбеното си одеяние. Забрани да му се пречи.
— Имаме важна работа, която не търпи отлагане.
— Кралят категорично забрани да му се пречи. А на господин вещера ми се струва, че му наредиха да напусне двореца. Защо тогава е още тук?
— Ще обясня това на краля. Моля да ни пуснете!
Феран бутна херолда настрани, отблъсна сенешала.
Гералт тръгна след него. Но успяха да стигнат само до прага на стаята, озоваха се зад гърбовете на неколцина събрали се тук придворни. По-нататък пътя им преградиха войници в кожени брони, които по заповед на херолда ги притиснаха към стената. Не бяха твърде внимателни, но Гералт последва примера на следователя и не оказа съпротива.
Кралят беше стъпил на ниска табуретка. Шивач с карфици в устата му подгъваше панталоните. До него стоеше церемониалмайсторът, а човекът, облечен в черно, сигурно беше нотариусът.
— Веднага след сватбената церемония — казваше Белоун — обявете, че наследник на трона ще стане синът, който ще роди новата ми женичка. Тази стъпка трябва да ми гарантира нейната благосклонност и послушание, хе-хе. Както и да ми осигури малко време и спокойствие. Ще минат поне двайсет години, преди този сополанко да стигне възрастта, в която започват да плетат интриги. Но — кралят се намръщи и намигна на церемониалмайстора — ако реша, ще отменя всичко и ще избера някой друг за приемник. В края на краищата това е морганатичен[47] брак, децата от такива бракове не наследяват титлата, нали? И кой може да предскаже колко време ще се задържа с нея? Нима на света няма други момичета, по-красиви и по-млади? Така че трябва да се подготвят съответните документи, брачен договор или нещо подобно. Надявай се на най-доброто, бъди готов за най-лошото, хе-хе-хе.
Камериерът подаде на краля поднос, върху който бяха подредени скъпоценности.
— Махни го — намръщи се Белоун. — Няма да се кича с дрънкулки като някое конте или парвеню. Само това ще си сложа. Дар от моята избраница. Малък, но подбран с вкус. Медальон със символа на моята страна, отива ми да нося такъв символ. Символът на страната на шията — благото на страната в сърцето, това са нейни думи.
Мина известно време, преди притиснатият към стената Гералт да успее да си спомни.
Котаракът, който удря с лапа медальона. Златен медальон на верижка. Син емайл, делфин.
D’or, dauphin nageant d’azur, lorré, peautré, oreillé, barbé et crêté de gueules.
Беше твърде късно да реагира. Той не успя дори да извика, да ги предупреди. Видя как златната верижка изведнъж се стегна около врата на краля като гарота. Белоун се зачерви, отвори уста, не можеше нито да си поеме дъх, нито да извика. Вдигна и двете си ръце към шията, опита се да скъса медальона или поне да пъхне пръсти под верижката. Не успя, тя се беше врязала дълбоко в плътта му. Кралят падна от стола, загърчи се, блъсна шивача. Шивачът се спъна, задави се, едва не си глътна топлийките. Политна към нотариуса, паднаха и двамата. Междувременно Белоун посиня, очите му се изцъклиха, свлече се на пода, ритна няколко пъти с крака, изопна се. И замря.
47
Брак между аристократ и неаристократ. — Б. р.