Сезонът на бурите
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0066-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сезонът на бурите». Краткое содержание книги:
Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер — два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.
Но ето че някой ги открадва с хитрост…
А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други — призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.
И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.
Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.
Задава се буря. Невиждана буря.
Като смесва елементи от полската история, скандинавския фолклор и славянската митология, Сапковски създава вълшебен средновековен свят, който едновременно ще ви ужаси, разсмее и очарова.„Свеж полъх във вече поизчерпан жанр. Не пропускайте!“ Фентъзи Бук Ривю***
Анджей Сапковски (р. 1948 г.) е полски писател. Носител е на множество литературни отличия, сред които две награди на Европейското общество за научна фантастика, „Дейвид Гемел“ и „Световна награда за фентъзи за цялостен принос“. Книгите му са преведени на 19 езика, като най-известни сред тях са романите и сборниците от фентъзи цикъла „Вещерът“. Те стават бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ и са екранизирани, превърнати са в комикси и успешни видеоигри, а в момента Netflix готвят нов тв сериал по поредицата, като проектът е поверен на Томаш Багински, режисьор на номинирания за Оскар анимационен филм „Катедралата“.
Oto nowy Sapkowski i nowy Wiedźmin. Mistrz polskiej fantastyki znowu zaskakuje. «Sezon burz» nie opowiada bowiem o młodzieńczych latach białowłosego zabójcy potworów ani o jego losach po śmierci/nieśmierci kończącej ostatni tom sagi.
«Nigdy nie mów nigdy!» W powieści pojawiają się osoby doskonale czytelnikom znane, jak wierny druh Geralta — bard i poeta Jaskier — oraz jego ukochana, zwodnicza czarodziejka Yennefer, ale na scenę wkraczają też dosłownie i w przenośni postaci z zupełnie innych bajek. Ludzie, nieludzie i magiczną sztuką wyhodowane bestie. Opowieść zaczyna się wedle reguł gatunku: od trzęsienia ziemi, a potem napięcie rośnie. Wiedźmin stacza morderczą walkę z drapieżnikiem, który żyje tylko po to, żeby zabijać, wdaje się w bójkę z rosłymi, niezbyt sympatycznymi strażniczkami miejskimi, staje przed sądem, traci swe słynne miecze i przeżywa burzliwy romans z rudowłosą pięknością, zwaną Koral. A w tle toczą się królewskie i czarodziejskie intrygi. Pobrzmiewają pioruny i szaleją burze. I tak przez 404 strony porywającej lektury.
«Wiedźmin. Sezon Burz» to w wiedźmińskiej historii rzecz osobna, nie prapoczątek i nie kontynuacja. Jak pisze Autor: «Opowieść trwa. Historia nie kończy się nigdy…»
— Само без глупости — предупреди Роп. — Без глупости, вещерю. Едно необмислено движение, дори едно помръдване, и господин Самса ще заколи музиканта като прасе. Без колебание.
Гералт знаеше, че господин Самса няма да се поколебае. Защото очите на господин Самса бяха по-лоши и от тези на Роп. Това бяха очи с много специално изражение. Хора с такива очи понякога се срещаха в моргите и стаите за дисекция. Работеха там не за да си изкарват хляба, а за да имат възможност да реализират скритите си предпочитания.
Гералт вече беше разбрал защо принц Егмунд е толкова спокоен. Защо гледаше без страх в бъдещето…
И в очите на баща си.
— Предполагам, че ще се държиш примерно — каза Роп. — Ако си послушен, и двамата ще останете живи. Ако направиш каквото ти кажем — продължи да лъже капитанът, — ще ви освободим заедно със стихоплетеца. Ако се противиш — и двамата ще бъдете убити.
— Правиш грешка, Роп.
— Господин Самса — не обърна внимание на предупреждението Роп, — останете тук с музиканта. Ние, тоест ти и аз, отиваме в кралските покои. Там ще има охрана. Мечът ти, както виждаш, е у мен. Ще ти го дам, а ти ще се заемеш със стражата. И ще убиеш всички, които пазачите успеят да извикат. Когато чуе шума, камериерът ще изведе краля през тайния изход, а там ще ги чакат господата Рихтер и Твердорук. Които леко ще променят реда за наследяване на трона и историята на местната монархия.
— Правиш грешка, Роп.
— Сега — каза капитанът, като се приближи съвсем близо до него. — Сега ще потвърдиш, че си разбрал каква е задачата и ще я изпълниш. Ако не го направиш, докато преброя мислено наум до три, господин Самса ще пробие тъпанчето на дясното ухо на музиканта, а аз ще продължа да броя. Ако това няма желания ефект, господин Самса ще пробие и другото тъпанче. След това ще му извади окото. И така нататък, докато накрая не стигне до мозъка. Започвам да броя, вещерю.
— Не го слушай, Гералт! — Лютичето като по чудо успя да изкара глас от свитото си гърло. — Няма да посмеят да ме докоснат! Аз съм прочут!
— Той — рече студено Рох — очевидно не ни взима на сериозно. Господин Самса, дясното ухо.
— Стой! Не!
— Така е по-добре — кимна Роп. — Много по-добре, вещерю. Потвърди, че си разбрал каква е задачата. И че ще я изпълниш.
— Първо махни камата от ухото му.
— Ха — усмихна се господин Самса и вдигна мизерикорда над главата си. — Така добре ли е?
— Добре е.
С лявата си ръка Гералт хвана Роп за китката, с дясната сграбчи дръжката на меча си. Рязко дръпна капитана към себе си и заби лакът в лицето му. Чу се хрущене. Докато Роп падаше, вещерът издърпа меча от ножницата и с едно плавно движение и леко завъртане отсече вдигната ръка на господин Самса, която държеше мизерикорда. Самса закрещя, падна на колене. Рихтер и Твердорук се хвърлиха към вещера с извадени стилети, той прескочи мястото между тях с полузавъртане, като нанесе удар по врата на Рихтер. Кръвта оплиска полилея, който висеше от тавана. Твердорук го нападна със стилета си, но се спъна в лежащия на пода Роп и за миг изгуби равновесие. Гералт не го остави да се опомни. С един скок се озова до него и му нанесе бърз удар в слабините, последван от друг в сънната артерия. Твердорук падна на пода и се сви на кълбо.
Господин Самса го изненада. Макар че дясната му ръка представляваше само окървавено чуканче, той вдигна лявата, в която стискаше падналия на пода мизерикорд. И се хвърли с него срещу Лютичето. Поетът извика, но успя да запази достатъчно присъствие на духа, за да падне от стола си и да се защити с него от нападателя. А Гералт не позволи на господин Самса да направи нищо друго. Кръвта отново оплиска тавана, полилея и стърчащите от него угарки от свещи.
Лютичето се изправи на колене, опря чело в стената, след което повърна доста обилно, като опръска навсякъде.
В стаята връхлетя Феран дьо Летенхоф с неколцина стражи.
— Какво става? Какво се е случило тук? Юлиан, добре ли си? Юлиан!
Лютичето вдигна ръка в жест, че ще отговори след миг, защото сега няма време. После отново повърна.
Следователят нареди на стражите да излязат и затвори вратата след тях. После огледа труповете предпазливо, за да не стъпи в пролятата кръв, и като внимаваше кръвта, която капеше от полилея, да не изцапа дублета му.
— Самса, Твердорук, Рихтер — разпозна ги той. — И капитан Роп. Доверените хора на принц Егмунд.
— Те изпълняваха заповеди — сви рамене вещерът, като гледаше меча. — Също като теб покорно са изпълнявали заповеди. И ти не си знаел за това. Нали, Феран?