Отдел Убийства: Илюзия за грях

Известно време двамата приказваха за разни дреболии, но Ташков все гледаше да завърти разговора около Волохов, а Зоя на драго сърце откликваше на желанието му. Личеше, че всяка дума за Валерий Василиевич й доставя удоволствие.

— Имаш роман с него, нали? — внезапно попита Александър Ташков.

Зоя се изчерви силно и сведе глава, без да му отговори.

— Защо млъкна? Ако е така, кажи. Какво лошо има в това? Та ти си свободна жена.

— Но той не е свободен — поклати глава Зоя.

— Разводите у нас да не са забранени? — иронично подметна Ташков. — Или вашият роман не е чак толкова сериозен?

Дори и сам не повярва на думите си. При Зоя не можеше да има нищо несериозно, никаква „мимолетна“ любов. Просто го усещаше.

— Не бива да говориш така, Саша. Валерий Василиевич е много добър и благороден човек. Жена му от дълги години е инвалид, прикована е на легло, а той не може да я изостави.

— Щом е така, разбира се — съгласи се Александър. — И често ли се срещате?

— Да. Първо, всяка седмица ходя при него на преглед.

— И второ?

— Ами… Срещаме се, но не в института.

— А къде?

— Саша — укорително го погледна тя. — Как не ти е неудобно?

— Зоенка, далеч съм от мисълта да те разпитвам за интимни подробности. Но тъй като Валерий Василиевич ме интересува като свидетел, просто искам да разбера дали наистина е могъл да бъде на определени места и да е видял конкретни неща. Например в района на Кропоткинска, на Остоженка.

— Не знам — сви рамене Зоя.

— А на „Бауманска“?

— И това не знам. Виж, при „Електрозаводска“ наминава често, сигурна съм. Да не би да те интересува точно това място?

— Ами примерно — кимна Ташков. — А какво прави на „Електрозаводска“? Там ли живее?

— Не, всъщност не знам къде живее, но при „Електрозаводска“ е жилището на един негов приятел, дипломат. Заминал е за три години в чужбина и е оставил ключа от апартамента на Валерий Василиевич.

— Ъхъ, и вие се срещате именно там, нали? — съобрази Ташков.

— Ее, Саша…

— Но, боже господи, защо трябва да се стесняваш, Зоенка? Такъв е животът, вие двамата сте зрели хора. Престани с тия комплекси. Я по-добре кажи там ли бяхте през първата десетдневка на юни?

— Имаш предвид до десети? Не, не сме ходили.

— А кога сте ходили?

— Миналата седмица…

— Кой ден точно?

— В петък…

Тя отново млъкна смутено.

— Ех, Зоенка, разкажи ми де, не се стеснявай — подкани я Ташков. — Какво те смущава?

— И в събота бяхме. Също и събота.

— Охо, бая честичко, Жулиета, два дни поред тичате на срещи.

— Тогава пренощувахме там.

— А, ясно. Ами болната му съпруга?

— Но, Саша, защо си такъв? Аз не го питам за подобни неща, неудобно ми е. Ако Валерий Василиевич ми каже, че има възможност да остане, аз просто се радвам, това е всичко. Коя съм аз, че да му задавам въпроси?